"Пусни нещо по-весело"...
Че това да не би да е тъжно, г-жо jiva! Реалността у нас е гротеска от най-чист вид, 110-процентова ирония. Сега, като огледах написаното по-горе с очите на страничен наблюдател, откривам колко смешен е бил оня важен шапкар, колко смешен съм бил и аз, тичайки подир ладата... Като че е толкова важно как се казва мутрата!
Не мога да си представя, че бих живял другаде, освен в България (с всичките й дивотии и чар). Кроткият учтив западноевропеец гледа екшъни, за да се почувства значителен, да усети тръпката на победителя; у нас - понеже всички сме все значителни личности, екшън е самият ни живот; дори когато ни опердашат през лице и ни сритат тъй, че от задните ни части се вдигне облак прахоляк, какво правим ние... Ние ставаме, изнизваме се на достатъчно разстояние от "раздаващия правосъдие" и почваме да му се зъбим, да го псуваме на майка като истински българи-юнаци.
Желая Ви крепко здраве и дечурлигата да Ви слушат!
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|