Цитат:
ще те помоля за нещо усмихващо...
РОКЛЯ ОТ КОПРИНА
На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада, тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките, да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.
Не мога да понасям запуснати жени,
но тоя случай ми се струва показателен
и - госпожо Jiva! - направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който - лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.
...За трети път тя при шивача тича
и на шивача позволява сам да я съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено - съвсем непорочно.
И там,
в ателието -
останали самички
сред купчините блузки,
костюмчета, полички,
пред старото опушено
блестящо огледало,
като видя шивачът това прекрасно тяло,
обърка свойте мерки и свойте грижи сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви
и спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля -
червена...
От коприна...
Чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...
И седем денонощия мериха я те. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
