"ПОРТО ФИНО", стихотворения
* * *
Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.
Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:
“Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам”.
Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.
Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.
Що пък да не я целува?! Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям...
Мае се горката Рени: ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме тоя влюбен до уши.
Редактирано от МММитов (15.06.2006 18:45)
|
Порто Фино
Порто Фино
