Порто Фино

БАЛАДА ЗА МАСАТА

Косата ти е вече сива,
ти в миналото пак отиваш,
и кучето от студ се свива
под твоя стар стол,
а зад усмивката ти крива
витае глух стон.

Как весело и тъжно тече
животът ти! И ти си вече
пред прага на един далечен
спокоен стар път,
че няма нищо, нищо вечно:
ни камък, ни пън.

Таз маса тук отдавна знае
на младостта ти всички знаци,
какво под името ти значи
сърцето без връх
и че носил си нявга знаме
и в боя бе пръв.

Тя помни чашите със вино,
китарата на някой Дино
и панделките светлосини
край трепкаща свещ...
Че случва се подир години
да спомниш лик свеж.

Тук сядаше със свойта мила
и удряше със всичка сила
по масата с юмрука жилест,
а днес си тъй слаб,
че да разчупиш си безсилен
парчето чер хляб.

И тук зачена синовете,
под таз икона, дето свети
за Вярата от памтивека,
но крехки са те,
щом сбогом с масата си взеха
и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай!
Ти ще си тръгнеш, те остават:
от масата ти ще направят
един стар ковчег
и всеки дълго ще заравя
мъката по теб.

Но ти напролет ще израснеш
и ще напъпи твойта маса
край глух и с корени обрасъл
спокоен стар път
и някой ще бере цветята
от твоята плът.

_{П.П.: Писано е в село Тригорци, когато съм бил 24-годишен, и е посветено на Петър Ненов Петров, докато беше още жив и се притесняваше дали след смъртта му зетьовете и дъщерите няма да заменят къщата и нивиците му за пари и финтифлюшки.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: