Въведение

Из "Младите хищници") ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ

Лудвиг Витгенщайн (1889-1951): "Създаваме си образи от фактите. Образът е модел на действителността. Образът е факт. За да узнаем дали образът е верен или неверен, трябва да го сравним с действителността. Мога само да назова предметите. Изречението може само да каже как е представено нещо, но не и какво е то. Смисълът на света трябва да се намира извън него. Ясно е, че етиката не позволява да бъде изказвана. Етиката е трансцедентална. Етика и естетика всъщност са едно и също".

Чувам, ученичка, на която не преподавам, казала: "Б. ли!... О, той е много зъл човек". Ами да, успокоявам се, ако дълго време живееш сред стадо, няма как у теб да не се събуди или рефлексът на куче-пазач, или инстинктът на хищник.
...Но кучето-пазач е по-уязвимо от хищника. Хищникът пази единствено себе си; за него правилата не важат: може всякак да те нападне, и особено - в гръб; съобразява се само със собствената си природа. А да казвам ли с колко неща е длъжно да се съобразява кучето-пазач и кого повече пази: себе си или поверените му души? Учителят обаче е много повече от куче-пазач; той носи светлината на божествената представа за хармония между Човека и Небето.

06.03.-19.06.2000

Текст за песен, който написах по мелодия от филма "ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ". Музика - Манчини: от касетата със записи на Р. Клайдерман "Специално за теб". Уча деветокласниците да я пеят.

ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ

Злото е силно и може да хапе,
злото промъква се около нас -
със зъби е то и с ужасни лапи,
гледа ни с поглед от бяс.

Злото се радва, щом ни уплаши -
о, как празнува, когато сме зли! -
кучешки души по стъпките наши,
бърза в душите ни да се всели.

Виж небосвода! Душата е птица -
на воля нагоре тя с обич лети;
човекът роден е да стигне звездите,
щом Злото във себе си сам победи.

Злото не знае що е то милост,
Злото вие безумно по нас,
ала - по-властен от злата му сила,
шепти на сърцата ни нежният глас.

Животът е хубав, защото над Злото,
царствена винаги, грей Любовта.
Щом с обич посрещаме Злото в живота,
то значи, Бог е в нашите сърца.

Из радиомухабетите, които чувам като таксиметров шофьор в колата си... Записано, докато чакам клиент да ме наеме:

"На кръстовището Н. лек автомобил мазда блъска велосипедист. За радост велосипедистът е в ортопедията без опасност за живота, а шофьорът е избягал. Желаем на всички зад волана успешен път!"

"Камион с ремарке се опитал да мине през един от подлезите край Марица. Въпреки високата каросерия, камионът и ремаркето са минали, но жената до шофьора е откарана в хирургиите на Пещерско шосе."

"На жп-гарата в градеца Н. на държавата Н. гръмнала бомба и утрепала двайсет и пет души, сто са настанените в болница. Край летището С. се е взривил при излитането пътнически самолет, всички пасажери и екипажът са мъртви. На автомагистрала между градовете Ф. на М. и Д. снощи след полунощ е станала верижна катастрофа; седемнайсет са тежко ранените, трима са обгорените, от които единият е издъхнал на път за клиниката. А ние от пловдивското студио на частното радио "Атлантик" пък ви желаем приятен обяд или както казват французите - бон апети!"

08.10.1994. Вера (голямата ми дъщеря, на 21 години) роди в четири и десет тая сутрин момиченце. В три по телефона ме събуди майка й. В три и половина закарах Вера и Светлозар (моя зет) и госпожата (бившата ми съпруга) в родилното отделение на "В.Априлов". Докато издирвахме някаква си акушерка окоро Гарнизонна фурна, Верка родила. Детенцето ще се казва Невена.

10.10.1994. С голяма част от тоя народ не искам да имам нищо общо; тогава защо да съм длъжен да се гордея, че съм българин?
Записано на същата страничка по-нататък:
Не може цял народ да е с нисък интелект и култура. С отвратителни качества може да бъде само обществото, което ни представя.
Нямаме кой да защитава правата ни като народ. Политиците ни - до вчера плът от плътта ни, щом станаха управници, почнаха да се държат като еничери.
Нищо светло не може да се случи в България, докато не измрем ние, заразените от комунистическия бяс.
Българинът гледа на държавата си като чужда; и тя гледа на нас, българите, като чужди.
Тая държава нищо добро не ми е донесла. Дебне ме и ме смучи с всичките си смукала; непрекъснато за нещо съм й задължен, но тя няма никакви задължения към мене. Как да я ценя, като е просмукана от подлост!?
Някой измислил държавите, за да разделя добрите хора с гранични ровове и телени мрежи.
Еднакво съм далече и от Бога, и от Аллаха. Да си решават проблемите без мен!
Не ми се мре за власт и родина. По независещи от мен обстоятелства гробовете на моите прадеди и родители са тук. Бих се жертвал за слабия и унижения, ако не е твърде прост.
Тоя народ заслужава съдбата си. Деветима българи - десет войводи...ай сиктир! Че и трима предатели между войводите.
Само циганин може да бъде по-крадлив от българина.
Тая нация най-хубавите си хора ту ги изтребва, ту ги натиква в миша дупка.
Убий българина в себе си!
(Следва)

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: