Порто Фино

ЗАВЕЩАНИЕ (1972 г.)

Г.К.Б.,
роден на 7 август 1947 година в Пловдив в семейството на работник-дърводелец, написа тук 122 ле-та и десетина балади по подобие на франсоа дьо Монкорбие или дьо Лож, известен на света като Франсоа Вийон, роден през 1431 година в Париж.

І

На двадесет и четири лета,
хлапак със жълто около устата,
след пристъпи на мъдростта
отключвам най-подир вратата:
с досада гоня самотата,
която ме измъчваше до днес.
За всичко е виновна суетата;
проклинам я с усмивка, но злочест.

ІІ

Не ми се нрави участта
на тих беглец от тоя свят,
та ще отворя тук уста -
със много примери богат.
За доста нещо ме е яд,
макар че малко съм живял,
макар на всички смъртни брат
по ум, по чест, по земен дял.

ІІІ

Живял съм кротко, по закон,
та бе ми чужда дързостта,
но пък омръзва с бавен кон
да се мотаеш по света.
Желал бих някоя врата
да натроша с добър ритник...
Естествено, в туй няма такт,
но пък е ясно като вик.

ІV

Като камбанен звън кънтиш,
освободен мой жив език.
Ти дълго време беше тих
и мрачен като мъченик.
Но за да бъде всичко шик,
тъй както старчето Вийон
ще изкрещим: "Почакай, Миг,
да се сбогувам с Вавилон!

V

Да се простя със весел жест
със пухкавите му бедра;
пропаднал някъде без вест,
да знам, че тук съм сложил край".
О див, божествен, вечен Град,
върни ми детството, върни
за миг годините назад...
Но можеш ли да върнеш Нил!

VІ

Не се завръща нищо тук,
а споменът е тъй лъжлив:
дарява юли с вълчи студ
и август прави най-мъглив,
мъртвецът слави като жив,
а живите полага в гроб;
най-грозният е най-красив,
нищожеството пък - на трон.

VІІ

Във виното шуми кръвта
на миналото... Хей, налей
горчив пелин за любовта,
която в спомени живей!
...Морякът за морето пей,
а селянинът - за земята,
която рови, мачка, сей...
Те пеят всъщност за жената.

VІІІ

...За мое щастие, ще кажа,
прегръщаха ме тук и там,
целуваха ме устни влажни,
но влюбен ли съм бил, не знам.
Потъвах си от страх и срам,
и все пак с огъня играех:
готов уж всичко да им дам,
а после тичах като заек.

ІХ

Кой иска друг да го вини!
Не съм го правил на шега:
човек обича в тия дни,
когато кротко грей снега.
Закъсал в студ и зла тъга,
скърбя за всеки минал ден...
Каквото казах досега,
е казвано и преди мен.

Х

На влюбените безнадеждно,
които много нещо помнят,
оставям сянката си нежна:
те нека цял живот я гонят.
Дори и сълзи да проронят
за себе си, пак е добре -
ще кажа: нямам нищо против,
и всеки ще ме разбере.
(Следва)

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: