"...и се питам, кое те е накарало само на 24 години да мислиш за "завещание"...
Суетността, присъща за мъжете в тая възраст. Само че тогава не съм го мислил така, тъй че моля за снизхождение.
БАЛАДА В ЧЕСТ НА ФРАНСОА ВИЙОН
Наричан кратко Георги Бояджиев, роден за обич в Пловдив, расъл странник; но в мазен клуп щом грижата ме свие, увиснал, ще проклинам своя задник. ...Живях безгрижно някога в Мараша, край черквата на "Георги" и при свои; във Добруджа днес, парен, духам каша и гледам се под вежди със живота.
Във Перущица съхне моят корен. Прадядо ми е Георги, бил еничар*, а после - в Солун, син на грък-търговец; завършил, женен в Перущица, дните. Един далечен, тъмен бояджия е другият ми - харманлийски - корен: рисувал е каруци; в беднотия, нарекъл моя дядо с име Георги...
Към мен са те еднакво безразлични: ни знатност, ни богатство във наследство; умрели рано, в гроба си се свили, та сметки да броя е неуместно... Баща ми - Кирил - цял живот работи, и майка ми - и тя; а сам си зная: на моята сестра за нова рокля ядяхме сухи залъци накрая.
И детството ми беше като залък, от сълзи овлажнен, макар - щастливо; живеехме във изба като в замък, бе всичко вътре в мрак, неприветливо. Училище започнах като всички; че бях бедняк, от първи клас научих: не ходех гладен, бях облечен чисто, но - син на дърводелец, не - на учен.
Гимназия изкарах криво-ляво; пъпчиви гимназисти, брахме скука; за честите обиди не прощавах, но винаги изяждах аз юмрука. С една куртка за четири години протривах си врата, дори се влюбих: звездите свалях смело на дузини... А после куп илюзии изгубих.
Казармата. За нея пазя тайна. Не бях по-зле от другите; играех - ту Дон Кихот, ту Швейк и тъй нататък... Бях в арест - три дни. Камъни изравях. Оттам научих себе си да пазя, в усмивка ловка своя страх да крия, да бъда нежен с тоз, когото мразя... Изобщо, станах Георги Бояджиев.
Във София след туй - студент безкнижен, превземах старобългарския дълго, лепях чело по скъпите витрини, а нощем край котлонче старо зъзнех. ...За Смирненски си мислех. И за Ботев. За Перущица - пак! Плаках за Левски... Но знайте, от това не става топло! Сънувах, че и мен за нещо бесят.
Така се запознах с един французин. Зоват го Франсоа. Израсъл странник. Край Понт-о-аз роден и там погубен - увиснал, той кълнеше своя задник.
ХІ
- Преди да почна тоз балтон с оръфана яка, "живот" наречен, да кърпя според зимния сезон със едри сиви кръпки като бесен, хей, братко, да изпеем песен пред чаша хубаво вино. - Но ако нищо не излезе? - По дяволите всяко "но"! (Следва)
П.П.:Опитах да прескоча фамилното си име, но... няма как. Пък и какво значение името! По другия въпрос: ако не позираш, що ти е да нижеш завещания. Много важно!... Светът е пълен със суета. ______________________________________________________ * Според една от версиите в рода, петгодишният Гочо х.Трендафилов бил подкаран след опожаряването на Перущица заедно с други осиротели българчета към Цариград да го правят еничар... Но за това - по-нататък.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|