Порто Фино

"...и се питам, кое те е накарало само на 24 години да мислиш за "завещание"...

Суетността, присъща за мъжете в тая възраст. Само че тогава не съм го мислил така, тъй че моля за снизхождение.

БАЛАДА В ЧЕСТ НА ФРАНСОА ВИЙОН

Наричан кратко Георги Бояджиев,
роден за обич в Пловдив, расъл странник;
но в мазен клуп щом грижата ме свие,
увиснал, ще проклинам своя задник.
...Живях безгрижно някога в Мараша,
край черквата на "Георги" и при свои;
във Добруджа днес, парен, духам каша
и гледам се под вежди със живота.

Във Перущица съхне моят корен.
Прадядо ми е Георги, бил еничар*,
а после - в Солун, син на грък-търговец;
завършил, женен в Перущица, дните.
Един далечен, тъмен бояджия
е другият ми - харманлийски - корен:
рисувал е каруци; в беднотия,
нарекъл моя дядо с име Георги...

Към мен са те еднакво безразлични:
ни знатност, ни богатство във наследство;
умрели рано, в гроба си се свили,
та сметки да броя е неуместно...
Баща ми - Кирил - цял живот работи,
и майка ми - и тя; а сам си зная:
на моята сестра за нова рокля
ядяхме сухи залъци накрая.

И детството ми беше като залък,
от сълзи овлажнен, макар - щастливо;
живеехме във изба като в замък,
бе всичко вътре в мрак, неприветливо.
Училище започнах като всички;
че бях бедняк, от първи клас научих:
не ходех гладен, бях облечен чисто,
но - син на дърводелец, не - на учен.

Гимназия изкарах криво-ляво;
пъпчиви гимназисти, брахме скука;
за честите обиди не прощавах,
но винаги изяждах аз юмрука.
С една куртка за четири години
протривах си врата, дори се влюбих:
звездите свалях смело на дузини...
А после куп илюзии изгубих.

Казармата. За нея пазя тайна.
Не бях по-зле от другите; играех -
ту Дон Кихот, ту Швейк и тъй нататък...
Бях в арест - три дни. Камъни изравях.
Оттам научих себе си да пазя,
в усмивка ловка своя страх да крия,
да бъда нежен с тоз, когото мразя...
Изобщо, станах Георги Бояджиев.

Във София след туй - студент безкнижен,
превземах старобългарския дълго,
лепях чело по скъпите витрини,
а нощем край котлонче старо зъзнех.
...За Смирненски си мислех. И за Ботев.
За Перущица - пак! Плаках за Левски...
Но знайте, от това не става топло!
Сънувах, че и мен за нещо бесят.

Така се запознах с един французин.
Зоват го Франсоа. Израсъл странник.
Край Понт-о-аз роден и там погубен -
увиснал, той кълнеше своя задник.

ХІ

- Преди да почна тоз балтон
с оръфана яка, "живот" наречен,
да кърпя според зимния сезон
със едри сиви кръпки като бесен,
хей, братко, да изпеем песен
пред чаша хубаво вино.
- Но ако нищо не излезе?
- По дяволите всяко "но"!
(Следва)

_{П.П.:Опитах да прескоча фамилното си име, но... няма как. Пък и какво значение името!
По другия въпрос: ако не позираш, що ти е да нижеш завещания. Много важно!... Светът е пълен със суета.
______________________________________________________
* Според една от версиите в рода, петгодишният Гочо х.Трендафилов бил подкаран след опожаряването на Перущица заедно с други осиротели българчета към Цариград да го правят еничар... Но за това - по-нататък.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: