Въведение

"...предпочитам другата позиция...и от нея действам повече."

("Младите хищници") ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ

В същия бележник, записано нейде по спирките из Пловдив.

08.03.1995. Нямам нищо против ниския ни жизнен стандарт, стига наоколо да не вонеше така лошо на гузни съвести.

Някои стоки за нас са толкова скъпи, че притежаването им е вече сигурна улика за следователя (ако си е на мястото).

В тая държава докато бедните хранят гладните, богатите плячкосват. Пък аз си мислех, че Демокрация е уважение към личността.

С каква цел поставят Левски зад бюрото си? Може би за да им пази завет, да не им духа...

Политиците ни се предлагат като на сергия. Естествено избираме най-голямата тиква.

А дали идеалът не е по-грозен от действителността?

18.03.1995. Народ, все недоволен от себе си, в никакъв случай не е с ниско самочувствие.

Зад творбите на Вазов и Йовков прозира лицето на угрижения стопанин, зад творбите на Елин Пелин - лицето на ратая.

На нашите политици им липсва търпение и великодушие към отсрещната страна. Покаянието на комунистите си е лична работа; какво искате! - да ви обсипят с думи?!

Предпочитам ясните неща. "Народ", "комунизъм", "демокрация" са мътни понятия. Ако някой си е противна личност, какво значение в коя партия членува, на чий гроб плаче и на коя икона пали свещи?

Ако я няма съвестта, законът се заобикаля леко.

Кълнат се в Левски, защото не е жив да ги отпрати.

Ако искаш да проумееш подлеца, погледни към него с любов!

Отвращението от комунизма се изплесна в отвращение към ония, дето тръгнаха да ни насъскват едни срещу други.

На отрепките им е лесно да менят убежденията си; те просто знаят какво искат... Парите. Властта. Славата.

Нещо, пак свързано с отношението ни към миналото... И Византия, и Османската империя страшно много са ни отнели; предстои спокойно и трезво да обсъдим обаче какво са ни дали.

Омръзна ми да се боря с когото и да било; искам най-после да заживея като хората от цивилизованите общества.

Който не е страдал, не знае да прощава; вижте кои най-злобно квакат и си отговорете дали не са именно тия фалшивите страдалци!

Преди години по поръчение свише съчинявах некролога на известен комунистически функционер (Никола Балканджиев). Курдисаха ме в канцелария пред огромна папка с досието на починалия. И тогава ми просветна, че бог прощава, ала "партията" - никагда! Бяха го наказвали, че проявил мекошавост, разбирай - проявявал състрадание! - пред жалбите на хора, изпаднали в критично положение.

Антиподи - които едва се изтрайват, но губят смисъл един без друг. Политическата сцена у нас е пълна с антиподи; знае се даже кой на кого от противниковия лагер е антипод... Разцвет на тарикатите!

26.03.1995. Ред в България - начин да се разруши естествената хармония на живота.

Априлското въстание от 1876-та е трагичен опит да се ускори естественият ход на българското национално съзряване. И вместо стабилния образ на българина-стопанин са се получили някакви вкиснати гримаси, а не характери.

Бай Ганьо се явява там, където грубият интерес разрушава достойнството.

Понякога епохата е тясна две нищожества да се разминат.

Европа, към която се стремим, е всъщност начин на мислене.

Наближава времето, когато разбогателите се мошеници ще пожелаят да бъдат приемани от света като заможни добри хора.

Какво да правим с тая пяна от негодници! Храмът е препълнен до камбанарията с побеснелите им от властолюбие и алчност лицемерни муцуни... Както винаги - онез, дето ни ограбиха, най-върло се натискат да ни защитават достойнството и националната чест.

12.04.1995. Почвам да се учудвам колко много си приличат противниците от двете страни на фронтовата линия.

А може би гадината цели точно това - да слезеш на нейното ниво!?

Когато получаваш, без да си дал, Дяволът те кредитира.

14.041995. Великден Важно е не какво казват, а какво премълчават. С много приказки нищо да не кажеш - за това се иска ум, доста обигран ум.

В името на демокрацията унищожиха моралните стойности.

Един и същи човек (футболистът Хр. Стоичков) беше символ на националното ни достойнство, а после ронеше сълзи над трупа на един топ-мафиот (В. Илиев)... Как да разбирам това, как да го преглътна!

19.05.1996. Защитник на народа не може да бъде политическа партия или коалиция, а единствено интелигенцията. Как ви се струва, това възможно ли е у нас?

БСП (префасонираният образ на т.нар. комунизъм) ще си отиде не когато реши опозицията, а когато узрее обикновеният българин. Вярвам в невежествената лакомия на разбогателите се бивши гробокопачи на капитализма - само тя ще ни помогне да прогледнем като общество и народ.

Демокрацията е преди всичко култура, а култура придобива ли се за кратко?

Решително съм против строителството на параклиси, черкви и манастири като средство за оневиняване на престъпниците в България.

Жорж дава акъл на Жан що да стори с Ахмед, че да прокопсаме ний, с българските имена и национално съзнание. Шоу!

02.06.1996. Днес обявиха, че някой си Петър Стоянов, местен адвокат по бракоразводните дела, спечелил предварителните избори за кандидат-президент от опозицията.
Щастливият П. С. в тесен кръг (според г-н Иво х.К-в)споделил, че най-доброто в случая е, че тая кампания ще докара поне клиенти пред позападналата му адвокатска кантора.

В това село (разбирай - България) умните не знаят, силните не могат, кметът е глух, а попът не се разбира с бога.

За песа-помияр светът е триединен: дивеч, кучки, господар.

15.06.1996. Тук следва историйката с ония завалии, дето щяха уж да ме трепят, обект на един от предишните постинги. Вероятно и тая историйка е дала повод на един от моите т.нар. приятели да ми отправи репликата за аршина, цитирам: "При въпроса, който разискваш, колкото по-уголемяваш нещата, толкова по-малък ти става аршинът. Ей това, не знам защо, не искаш или не можеш да го проумееш. С удивление виждам, че от много години при теб нещата се повтарят и не искат, и не искат да се променят. Не е ли време да обърнеш поглед към себе си, може би там е ключът на бараката" и така нататък, и така нататък. Е, реших да обърна поглед към себе си, т.е. - към това как изглежда България през очите на един простосмъртен българин. Белким работите потръгнат, та и моя милост избродира (изфъка, наниже, сътвори, произведе, издяла) нещо стойностно.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: