"...ако не ме лъже паметта..."
(Из "Младите хищници") МИТИЧНИТЕ АНГЕЛ И МАРИЯ
20.06.1996. Прапрадядо ми Ангел по турско е бил кмет на Калугерово, заклан от турците насред селото. Неговият син Ненко отива доброволец в Балканската война да отмъсти, както бил рекъл, заради баща си. Внукът Борис Ненков Ангелов от Пазарджик, известен като Борис Дявола, не е участвал във войните, но съм го виждал на пожълтяла фотография как пази военнопленници със затъкнат на манлихерата щик. Втората от четирите щерки на тоя Борис е моята майка, омъжила се за Кирил, баща ми (родом от Харманли), година и нещо след като се прибрал от фронта в Унгария. Четири поколения мъже преди мен са основата на моите лични отношения с България. Името ми би трябвало да е Георги Кирилов Борисов Ненков Ангелов...
Калугеровският Ангел от Керемидовия род (един от четирите рода, основали Калугерово след бягство от Търново) убил турчин, че посегнал на честта му. Ненко, синът му, израсъл като сирак и се клел да отмъсти на турците изобщо, но на фронта починал от болест. Борис, дядо ми, израсъл и той като сирак от 12-годишен с брат, сестра и майка си. Искал я майка му Елисавета заможен вдовец от Мало Конаре, някой си Тодор Дявола, и жената харизала децата на свекървата, па се преселила да гледа чуждите сираци.
Ангел е клан на дръвник към лятото на 1976-та. Жена му Мария била доста млада, и хубава ще да е била... А той бил кмет. Значи, ще да е бил поне към 35-36-годишен, когато двама ли, трима ли турци го посещават в дома му, и както е бил законът на ятагана, разполагат се в къщата му: пият, плюскат. Посегнали да се гаврят с жена му. Съблекли й дрехите гола да им прислугва, а мъжът й заставили в стаята прав да стои, да гледа, че да им е по-голям кефът... Излизали един по един да пикаят навън. Като се понапили повечко, тръгнал и Ангел да ги съпровожда, че да не се спънат в тъмното. И така, докопал секирчето от плета и бастисал единия (или двамата), пък третият се усетил и успял да избяга. Връща се тоя оцелял бабаит подир седмица с глутница чапкъни от околните турски махали...
Станало е може би малко подир въстанието или към края на лятото. Калугерово било манастирско село, не плащало данък на султана, а на калугеровския християнски манастир. Историците могат да обяснят на какво се е дължала таз привилегия, важното е, че тоя случай се помни в градчето и до днес. Когато моята леля Виолета отива сто години по-късно, към 1975-та, да си търси правото на земя за земеделие, калугеровци й прокарват ток и вода чак горе, на върлото над селището - нещо, което отказвали на закупилите земя виладжии-софиянци.
...Наказанието на Ангел било показно направено. Турили дръвник насред мегдана и в присъствието на съселяните му го заклали. Та отива си от тоя свят около 35-36-годишен. Може и по-млад да е бил, ама не мога да си го представя кмет, ако ще да е бил по-млад.
Естествено разтършували се за жена му. А тя побягва през нивите към Пазарджик с пеленачето (не било кръстено още, съвсем малко бебе). Разправяла години по-късно на внуците как се е гушила под един дървен мост, а отгоре изтрополели копитата на озверялата потеря. Тая жена тогава, мисля си, ще да е била не повече от 20-годишна. Може и по-млада да е била. Връщане за нея назад вече нямало и се подслонява при роднини в Пазарджик. Ето таз Мария ми е прапрабаба!
Пеленачето бил прадядо ми Ненко. Когато се отваря войната с турците през 1912-та, тоя Ненко отива доброволец да се бие. Бил ли се е, не се ли, но умира от болест нейде из Егейска Тракия, доколкото се разнася из рода... Тая негова майка повече не се е женила. Шиела дрехи от шаяк; от нея е останала и до ден днешен една крачна машина "Сингер" в дома на сестра ми Ели.
Три сирака оставил Ненко - Борис, Ангел и Мария. Щом е бил бебе в 1876-та, значи 36-годишен е напуснал белия свят. Жена му тогава била около 24-25-годишна. Пожелал я за жена споменатият по-горе Тодор от Мало Конаре, но не пожелал рожбите й. В знак на обич й приписва най-хубавия си имот, ябълкова градина (днес) край Марица, в землището на село Хаджиево между Пловдив и Пазарджик.
15-годишен в 1915-та, подир смъртта на баща си и забягването на майка си моят дядо Борис посещава заможния дом на Тодор в Мало Конаре с нож в ръката. "Зарязала си ни, да гледаш чуждите копелета. Скоро да се прибираш!" - такива били уж думите му. Тая подарена земя в Хаджиево майка му после приписва на него, вероятно компенсация за гузна съвест. А днес това парче от три и половина декара тракийска пръст ми е наследствен имот, на мен и на сестра ми.
Като си помисля само колко тъничка, но жилава е нишката, дето се е източила от онез митични Ангел и Мария, свят ми се завива... И друго ми иде на ум: жените в моя род по майчина линия като правило раждат за първи път, навършили 20-21 години. Така е било с баба ми Невена от Перущица, така е било с майка ми, така беше и със сестра ми, а и моята дъщеря Вера роди в двайсет и втората си година.
Двайсетгодишен, дядо ми Борис взема за жена пристанушата от Перущица Невена, 21-годишна. Двамата раждат пет деца: Вяра, Надежда, Любен, Василка (родена на Василовден) и Виолета. По съвета на брат си баба ми кръщава първите три на тая троица; нито едно не кръщава на свекърва си. Това случайно ли е!... Има работи, дето не се прощават току-така. А моят дядо от малък е бил самостоятелен и независим човек. 16-годишен се отделя от семейството и почва имот да събира като чукач на коноп за въжарската фабричка в Пазарджик. Другите чукачи по норма-норма и нещо правили, той - по две и повече на ден. Според друга версия оттам иде оня прякор..."Бъхти се като грешен дявол" - казвали за него.
(Следва)
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
