Порто Фино

XLII

Черней земята, приближава,
небето бясно се снишава.
На хоризонта нещо пламва -
"Любов ли? Или бой за слава?" -
тъй братът гатанки решава.
- ...Смъртта, глупако, не прощава.
Тя праведни не отминава,
та нас ли - грешни - ще остави!

XLIII

Защо ти е живот във грижи,
щом можеш настрана да бъдеш!?
Ще кажа другото във рима:
прекрасна кърпа гъз не бърши!
А гола съвест плод не връзва.
Над слънцето не пада сянка.
Ветрецът топъл не премръзва.
- Затуй мъдрецът често нанка.

XLIV

"Да бъдеш или да не бъдеш!" - днес
изтъркан и брадясал виц.
Щом смогнеш нейде да се свреш,
на Хамлет си придавай вид;
под покрив здрав врата превил,
към бурята ще закрещиш -
с отмерен ритъм, в стих звънлив
неправдата печи на шиш!

XLV

Рови се в жалката История,
приятелю със възрожденски нрав:
нали е свята територия,
войни ще водиш - жив и здрав,
навсякъде ще стреляш прав.
Изравяй канове, боили!
- ...Не ще го обвинят във грях;
страхливецът е тук най-силен.

XLVI

Знам не един Воймир Асенов*,
бохем по външност и душа,
на кръчмите поклонник верен -
за десетима тук скърбя:
пропиващи се и в беда...
За тях от мене дар ще има -
на дядо старата брада.
- Че да ги топли в люта зима!

XLVII

...С добро те споменавам, дядо.
От твоя корен пия сок.
Нарекоха те всички "Дявол",
но ти за мен оставаш бог.
Във каменния зид широк
печатница си крил, куршуми,
а нощем Източният фронт
от Радио Москва те будил.

XLVIII

И - древна българска черта -
на бас със него се ловили:
изгуби ли във бой Москва,
самичък клупа да си свие...
- Днес в Пазарджик самотен вие
и всички казват, че е лош,
затуй че своя син страхливец
подгонил с кухненския нож.

БАЛАДА В ЧЕСТ НА ДЯДО МИ БОРИС

Хей старче, всичко ти отнеха,
а все пак още дишаш ти -
съсед на честни мекерета
с издути овнешки гърди.
Човек с акъла си блести,
а не с парадната си дреха
(която нямаш!). Горд ходи,
напук на всички мекерета.

Талигата с Пайтака взеха -
поплака ли си скришом ти?
Защо ти са! На теб ще пречат;
нали без тях си се родил...
За хляб и вино си спестил,
какво че свои те проклеха!
Усмивката ти наследих,
напук на всички мекерета.

Когато подлеци се клеха
във вярност, чул ли си ги ти?!
Или по сухите дерета
си се пришпорвал сам: "Ори!"
Донесе ли ти туй престиж!?
Каква е тая честност вехта!
...Но все пак мъж докрай бъди,
напук на всички мекерета.

Виновен си. И теглиш... Нека!
За дързостта ще ми простиш,
но гащите стегни с утеха,
че чиста е честта ти, виж -
напук на всички мекерета.
(Следва)

_______________________
_{* По онова време не само Воймир, но и три дузини пойети нижеха поемки и оратории за "българската бранна мощ". Понеже тая тема яко се толерираше от Т.Живковския СБП, авторите си поминуваха славно в ролята на хъшове по софийските кръчми.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: