Въведение

("Младите хищници") ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ

20.08.1996. Август тая година се случи дъждовен, особено подир празника на Богородица. Имам хубави спомени поне. Например, излетите край реката... Девет часът. Вали полекичка. Вчера и завчера няколко пилета долитаха на брезата под балкона и сега, чувам, обаждат се откъм дърветата край съседния блок. Изглежда са в любовен период. На южната тераса вчера открих половин черупка от врабешко яйчице. Врабците, дето са се заселили в пролуката между бетона и желязната шина на съседите отгоре, си имат малки; чувам малчуганите им как писукат.

Дъщерите ми Вера и Надя, зетят Зарко, внучката Невенка се събраха в Тригорци, някогашното Джеферлий ючорман, селото на бившата ми съпруга, на двайсетина километра от Балчик, във вътрешността на добруджанското плато. Описал съм я таз Добруджа с магнетичната й сила под наглед скучноватия еднообразен пейзаж, с излъчването на древност и космическа яснота. Никъде не съм виждал по-едро слънце, по-пищни гроздове от звезди. Никъде другаде в България не съм усещал така плътно ирационалната ни свързаност с Галактиката, с философията на Римската империя и доколко човек е самотен и беззащитен в плътта си, но и божествен с умението си да съзерцава хубостта на света и да придава душа на неодушевеното наоколо. Ако не бил се запилял из могъщата добруджанска равнина, из това плато, което бълва подземни реки на 80 м под повърхността си към морето, не виждам как роденият в скованата от къмък Жеравна би станал един от най-силните български литературни гении; за Йордан Йовков говоря.

Преди два дена Надя се върна, а подир още два пък й е рожденият ден. Ще й дам пари да си купи нещо, но - като взема заплатата. Завчера, в неделя, Любчо Ламбин - работник от КЦМ, приятел, с когото сме се запознали на един от ученическите летни лагери, ми беше на гости. Играхме табла, разходихме се из Столипиново, циганско гето, най-големия от петте пловдивски конгломерати от лайна, течаща по улиците помия, слънчогледови люспи, мързел, люти свади, кражби, убийства и все пак... безкраен празник - ама не снобския Хемингуеевски Париж, а нещо ориенталски пищно и дрипаво, човешко и отвращаващо. Обиколихме надлъж Столипиново, та чак до пазарчето зад РУМ"Изгрев" стигнахме. Щял да ходи на море, в Равда. Спасител на плажа... Вече трябва да е заминал.

Два пъти бях със сестра ми на вилата им над Белащица. Втория път с нас бяха мъжът й Кирил и Емито, по-малката от двете ми племенници. Много е нежна, напомня ми излъчването на татко тая Емилия: не шуми, все нещо в себе си е, но гледа с любопитни очи наоколо. Щяла да бъде вече в осми клас; ле-ле, как неусетно растат децата! Киро пък е уплашен. В понеделник се налагало пак да влиза в болница, някакви изследвания за около месец трябвало да му правят... Помогнах им да оберат лешниците. За себе си набрах - с тяхно разрешение - кофа презрели вишни, черни и захаросани като стафиди.

R. се обади от Ахтопол. Май нещо се оплака...

От няколко дни бяло кученце булонка вие като вълк и плаче като пеленаче; виждам го да се мотае по терасата на отсрещния блок, на ІV етаж е. В момента зълвата на R. прави знаци на една от съседките ми да й отиде на гости. Ръкомахат си двете през петдесетте метра разстояние и оная дава знаци: "А?... Сама ли си? Твоичкият няма ли го?... Ела ми на гости, де!" Тая отсам й отвръща: "Ама ти там ли живееш!?" Подир малко, гледам, нашенката прекосява пространството между двата блока; с нея е момичето от етажа над мен, то пък носи бебчето на сестра си, а и тяхната мъжка булонка Ники ги следва.

Май напечено взе да става. Нашенката не е от хората, дето ще подминат някоя по-пикантна вест; сега двечките с оная ще сърбат кафето и кой знае оназ каква информация ще издои! Като познавам съседката, пък и отсрещната не пада по-долу: груби, откровено цинични жени на възраст, пазещи показно благоприличие, докачливи на чест, но отвътре проядени като червиви ябълки... Не ми пука за мен; притеснявам се за R. Много е чиста като човек, а тия свине цялата ще я окалят.

22.05.1996. Моята Надя навършва двадесет и една. Ей тая строфа ми се върти в ума!

Сезонът на агитките отмина,
полекичка си тръгва Любовта;
пилихме нервите си сто години;
елате, сто години Самота!

А сега продължението... на експромпт...
Обаче не става. Исках да кажа, че в една предполагаема раздяла моят лирически двойник вече не би следвал порива да се тръшка от любов, да влачи червата си по храстите. Той, милият, просто ще търпи като добиче, че дори и тайничко ще се съзерцава: "Я, колко съм се отдалечил от възклицателния знак!"
Накратко, някакво предизвестие, полъх от задаващата се Зима. Е, спокоен съм. Винаги съм си живял като в манастирска килия.

Преди няколко дни почина Ванга. Ванга... Симеон ІІ... Ключови личности за България. Другото...?! Мнозинството сякаш сме дреб, чалга и кавги: подробности от пейзажа, пълнеж, за да се възпроизвеждаме като нация. Мечтаната от Левски България е мит, красива неосъществима мечта. За да построиш нещо здраво, нужен ти е як материал; къде са тия стабилни български характери! Нещо не ги виждам.

Взех 500 лева* назаем от училищната касиерка и черпих Гошо и Моню** за рождения ден на младата госпожица, дето чак в седем надвечер намери време да ми се обади по телефона, "да ми мери пулса и кръвното" - леко гузна: "А!... Нещо си сърдит, нали?... Защо не си в настроение?" Препоръчах й да звънне на госпожа майка си; все пак това е и неин празник. Обеща Надка утре да ми дойде на гости. Бря! Голям жест ми прави сякаш хлапето му с хлапе!... Прилича на мен по калпавия си характер, игла в памук.

23.08.1996. Препрочитам Плутарх... Та Александър се родил на 6 лоос (на ст.гръцки "хекатонбион"), т.е. на шестия ден от месеца в 356 г. пр.н.е. В деня, когато в Ефес изгорял храмът на Артемида, елинската Диана. Артемида-Диана я представят като млада жена, обкръжена от ловни песове, стройна, гъвкава, силна, с лък в ръка и колчан стрели на бедрото.

Роден съм на 7 август вечерта към 11 часа. Артемида-Диана... R! И тя ми се явяваше с едно и две расови кучета отначало. Едрите и самоуверени бойни кучета само дето не мъркаха като котета в нозете й.

Дали е случайно съвпадение, че на 6 август е взривена американската атомна бомба над Хирошима? Е взривена... Колко евфемистично, как безлично казано! Нима сама се е взривила? Като че ли зад тия страхотни човекоубийствени експлозии над двата тристахилядни японски полиса - Хирошима и Нагасаки - не стоят човешки същества.

Умът търси съпоставки там, където привидно царува случайността. А в основата си животът на планетата е много крехък, много тъничък и нежен: хлорофил и слънчева светлина.

Природата като с бич тласка жените и мъжете едни към други, за да се осъществи оплождането на някаква си яйцеклетка. А с колко фокуси, с колко драперии от вълнения го е прикрила Любовта!

Според Плутарх най-висшите изкуства в тоя наш живот са умереност, справедливост, мъдрост. Как да бъдеш умерен сред толкова несправедливост и откровени безумия поради невежество! Това е въпросът.

Изритаха ни от аквариума и се оказа, че светът навън бил красив и опасен: могат да те лъжат, крадат, убиват безнаказано и подло. Е? Харесва ли ни това предизвикателство или - назад към аквариумчето???

_________________
_{* Сега това са 0,50 лв.
** Съседи.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: