Порто Фино

"...не разбрах какво стана с Вера..."

_{Re: Вера е по-голямата от двете ми дъщери (Вера - 1972, и Надя - 1975).}

БАЛАДА ЗА ХЪЛМА И РЕКАТА

- Аз горд съм, ти - свенлива.
Аз каменист, а ти пенлива.
В мълчание живея сам,
а покрай тебе шум голям:
животни, птици, насекоми.
...Но моят връх небето гони.

Почитат ме и отстрани
със пръст ме сочат, погледни!
Но ме отбягват тъй далече,
че от самотност стена вечер.

По песъчливия ти бряг
цъфтят кокичета и мак,
макар че в ниското си ти,
а моят връх висок блести...

Ти ромониш, а аз - в сълзи;
единствен лишеят пълзи,
без милост слънце ме жари
и моята снага гори,
а щом завие вълчи вятър,
под лед се криеш, аз - оставам...

Защо все бързаш? Накъде?
По кой въздишаш нощ и ден?
Не знаеш нито миг покой
ни в зимен студ, ни в летен зной...

От камък цял, стоя вкопан
в земята черна - тъжен, ням...

XC

Не бих желал с усмивка тиха
да си отида от света.
Видях как странни хора виха
с широко зейнали уста
срещу зората и нощта;
и страшен пропуск ще направя,
ако не им оставя с такт
балада за добрия славей...

БАЛАДА ЗА СЛАВЕЯ

Като гадаете съдбата си над чашката кафе,
за мене помислете - къде съм тая вечер,
добре ли съм, момчета, във тоя стар кафез,
където мойта дарба да пея ме довлече.

Като се виждате прекрасни, пияни от възторг,
за мене помислете - не ми ли е студено;
и аз съм любил някога и плакал за любов,
а всичко си отиде и пусто е край мене.

Като мечтаете за къща, препълнена с лъчи,
за мене помислете - дали от радост пея;
зората пръв посрещам и пълня вашите дни
със весел шум, но вижте, за другите живея.

Като обричате на нещо сърцето си без страх,
за мене помислете - дали не се страхувам,
че времето безгрижно ще хвърли шепа прах
и бръчки ще поникнат от клетви и целувки.

Като се радвате наивно на тоя шарен свят,
за мене помислете - тъй стар и тъй проскубан;
и аз за много нещо се мислех като млад,
а вече пукнат грош не вярвам и да струвам.

Като си лягате в завивки, напълнени със пух,
за мене помислете - защо все пак живея;
признавам, като всички предал бих богу дух,
но лесно не умира тоз, дето знай да пее.

XCI

На нацупените устни
ланска слама завещавам;
знае се, че по е вкусна
от модерна книжна плява.
Ако леко нагорчава,
консумирайте със сладко
и с мазоли по-корави,
мили синковци на татко!

XCII

И пак - за други дребни риби,
които срещах всеки ден:
готов любезности да сричам,
инат ще им даря от мен.
Той няма мургав смях и тен,
ни със достойнство е богат,
но ще послужи за рефрен
на невръстния ми брат.

XCIII

Кажат ли: "Тук няма длъжност",
значи - ходом марш напред;
"Тодор Климентов* не лъже",
значи - нещо не е в ред;
"Стефан Бесарбовски* свива",
значи - честен млад поет;
"Музата му - приказлива",
значи - тачен е навред.

XCIV

И така от ден на ден
в спор инатът се укрепва:
той за слава е роден,
не с обозите да крета.
- ...Който сам се е отрекъл
от любовница с пари,
с халостни патрони стреля
във живота, разбери!

XCV

София била море,
супа, пълна с крехки мръвки.
Туй, що може да гребе,
нямало трева да дъвче...
- Тук въпросът е такъв, че
мойта дума ще реши:
ще завърже, без да цъфне,
само който не греши.

XCVI

- Срам да търсиш у крадците
вместо с нокти да дереш,
Рим да гониш, без да питаш,
из калта да ходиш пеш,
да не пиеш и кълнеш,
честен-трезвен да се пишеш!?...
- Опростен ще си умреш,
няма да цвърчиш на шиша.

СОЧНАТА ТРЕВА НА ГРОБИЩЕТО

Аз още помня как
на края на света
растеше в дъжд и сняг
зелената трева.

Замръквахме в игри
с разтупкани сърца
сред смях или сълзи
в зелената трева.

Аз още помня как
под храсти и цветя
бе кът на любовта
зелената трева.

И днес, щом тръгна сам,
угрижен, натъжен,
пак сочната трева -
усещам - никне в мен...

XCVII

Боже, не живях ли кратко
сред приятели добри,
омагьосан с вино сладко
и с момичета в игри?
За какво ли съм ти крив,
та за мене се не сещаш:
нито почест, ни пари...
Зъзне тялото ми грешно.

XCVIII

Марио, Папаза, Ицо** -
о, мъдри рошави глави,
къде сте вие? Като пилци
се пръснахте на вси страни.
Последният ми час звъни,
а вас ви няма - гладни, смели.
На мъртъв днес си давам вид,
и пак далечни сте за мене.

XCIX

Звездите тук ми са свидетел,
че често споменавам с гняв
наивната ви добродетел,
и мисля, че в това съм прав.
Нахапал залъка корав
на всекидневието скромно,
изгубих оня весел нрав.
- ...Но ти остана весел спомен.

C

На тях е носната ми кърпа,
да трият подир мен сълзи
и с пръст в носа си да не бъркат,
когато грижа изпълзи...
Папаза по е мързелив,
затуй жена му пожелавам
от сой богат, с език резлив.
- ...Той друга и не заслужава!

CI

На Марио пък е онази
протрита риза с черна роза;
от дърти дами да я пази
и сам с лъжи да се не трови!
На Ицо нищо не оставям;
усещам, няма да се блъска
и кариера ще направи
на татко си с добрите връзки.

CII

За тез и други неспокойни
деца на улицата строга -
коварни, странни, непокорни,
готови да кълнат и бога -
не ще развалям тук облога
и с морен жест ще призова,
надигнал се едва от гроба:
"Четете мъдрите слова!"

БАЛАДА ЗА НЕСРЕТНИТЕ ДЕЦА

Щом нуждата те спипа яко
без кьорав лев и без купон
и не откриеш цица с мляко,
ни някой щедър биберон,
досаден става всеки тон
на чисти, стилни маниери...
Но спазвай мъдрия закон,
и все пак изход ще намериш!

От студ щом зъбите ти тракат
напук на вехтия балтон,
напук на светещия в мрака
на стаичката ти котлон -
спомни си: въглища, вагон...
С лопатата не ще трепериш,
ще смъкнеш честно някой тон***
и все пак изход ще намериш.

Щом някога и с двата крака
се хлъзнеш по коварен склон,
оплел конците като сврака -
оплаквай дните си със стон...
Не чакай поздрав, ни поклон;
прости се с подлите химери -
признай си всичко като поп
и все пак изход ще намериш.

Единствено от смърт и гроб
не ще откриеш изход верен,
но днес си силен като кон...
Та запази добрия тон
и все пак изход ще намериш!

_________________________________________
_{* Кръжащи около в."Соф. университет" двама от дузината безпарични млади обесници към 1970-71 г.

** Бяхме ехидничаща бохемска компания от студенти: Марио от Сливен, Митко Папазов от Ямбол, Хр. Джелебов от Ивайловград и моя милост, който поработваше на хонорар из столичните вестници.

*** Като останехме без пари, тичахме да ринем въглища на Подуенската товарна гара.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Редактирано от tisss (19.05.2006 21:58)

Екстри: