("Младите хищници") ОБЩЕСТВЕНИ ЛИЧНОСТИ
(Продължение от записаното на 28.08.)
Ряпов*, моят най-добър приятел от детските години, кум и т.н., ме пита какво съм правил през 1990-та в оная компания... Става дума за лицата Теодор Димитров, Андрей Захариев и някои други членове на Демократическата партия на "госин" Стефан Савов, госпожицата Златка Русева, бившия депутат Георги Марков и прочие. Със същото основание аз би трябвало да попитам моя добър приятел какво е правел в компанията на комунистите, особено по времето, когато ми е обяснявал за петте канала за събиране на информация за който и да е човек в България. Колкото до дружинката на "госин демократа" Савов, интересът ми е свързан не с топла длъжност и финикийски знаци, а да речем - с вродена любознателност към екзотичните екземпляри сред българската политическа фауна.
Животът ми е по-скъп от логиката и красивите идеи. Това не е успял да проумее поетът Вапцаров - тънък наблюдател, но до смърт предан на оназ съветска, сталинистка, болшевишка и заслепяваща ума отровна илюзия.
Баща ми, дърводелецът, казваше: "Видиш ли някой да му шарят очите като мишка в трици, стой настрана от такъв". Правоверните партийци от която и да е партия ми напомнят слуги, стълпени около нозете на своя любим бронзов деспот с отчаяна преданост в невежествените очи.
Е, добре де, Вапцаров невежа ли е бил?...
С техните канали за информация, нима нашите родни комунисти не знаеха онова, дето ний, простосмъртните, не знаехме - за ужасиите, натворени от техните кумири и предстоятели?
Защо да е задължително всяко ново да се ражда сред кръв, слуз и рев по площадите?
29.08.1996. За Симеон ІІ... По-достойно нещо** като поведение през живота си не бях виждал. Цар!... И си давам сметка, че досега народът ни системно и съзнателно е развращаван от хора с манталитет на слуги, с характерната за низшите прослойки стръв да им стане номерът на всяка цена: безскрупулно, цинично, нагло, гадно.
Какво ще рече "Власт на народа" (Демокрация), когато множеството ни, раздирано между борбата с недоимъка и футболните страсти и чалгата, няма уважение към интелекта и закона!
Стамболов... Невъзпитан. Хитър. Сексуално чудовище... И какво като бил най-значителният строител на съвременна България! Тая родна българска вулва копира най-пошлите примери на Европа: Наполеон, Хитлер, Мусолини, Ленин, Сталин - само че в българския вариант не така обладани от сатанинско вдъхновение, а джуджета на духа.
Има едно несъответствие у Левски... Как ще правиш "чиста и свята република", като тръгваш, отричайки държавата, в която живееш! Дали позицията на личности като Алеко Богориди не е по-далновидна, по-умна, макар и не осенена от романтически краски? Вазов се възторгва, но и той съзира това, нарича го "пиянството на един народ".
С интелектуалните си способности, с творческия си заряд българинът е рушал отдолу и отвътре господстващата ориенталска съзерцателност и хаотичност на местната власт в Османската империя. Нетърпението, лудата мечта, кипенето на кръвта у младежите-апостоли, по на 20-25-28 години, с жълто около устата, са изпреварили и пресекли с припряността си ферментацията на българското национално самосъзнание. И така, от пустото бързане, вкарали сме си вълка в кошарата; завтекла се Руската империя да ни спасява ли!?... Не. Да ни употреби за своите си имперски амбиции. Вместо да излезем от робството като народ от стопани, измушили сме се крадливо като народ от аргати. За което берем ядове и днес, и кой знае докога още.
Големанов, Ганю Балкански, Каменарчето на Смирненски, Андрешко - редичка от не особено весели, но напористи образи на невежи, хора без усета и достолепието на стопанина. "Народът - прост, животът - тежък, скучен", жали тая нежна антена Никола Вапцаров, и той оплетен, и той изгубен в оназ фанатична идеология.
Днес пошлостта спечели поредица от сражения с творческото начало. Масовият българин е безпомощен и беззащитен, интелигенцията - пак смазана; как да го учи, как да му дава пример! Телевизията запечата образи на болнави, унили, съсипани и обезверени философи: Дамян Дамянов, Константин Павлов, Иван Радоев, Любомир Левчев, Иван Динков, Христо Фотев... Това ли са българските ни горди бардове! Това ли са вчерашните лъскавички, наперенки момчета с ореол и пращящи от самолюбие новички доспехи!
Не звучи вече така свежо и иронията у Борис Димовски, Радой Ралин, Йордан Радичков: в ъгълчето й виси печал и особен род спокойствие - "Ми, това е положението!"
Николай Хайтов напомня ударен от гръм, доскоро така могъщ изразител на българщината.
Виждаме вчерашни послушници и безличия да се изживяват като гении на нацията - Георги Константинов, например, жаркият комсомолски поет.
Къде е Левчев?... Мрънка уклончиви обяснения, потискащо безпомощен.
Галеното дете на софийските интелектуалци Александър Геров буди единствено жал, че такава съдба може да сполети може би най-нежния от съвременните творци на България: беден, треперещ, гъгниво притеснителен.
Безславно изчезна, стопи се оня предизвикателно твърд и режещ Георги Джагаров. Споменът за императорското му самочувствие на първи васал избледня в личната му трагедия на изоставен, забравен и ненужен за приятели (толкова са му били и приятели!) и любими в последните си дни човек.
За себе си може би навреме, но за мнозина от моето поколение съвсем ненавременно си отидоха от живота ония бардове на оная епоха - Андрей Германов, Веселин Андреев, Михаил Берберов. Сякаш никога не го е имало поетът и разкошният човек Добри Жотев, Бащата на т.нар. "Априлско поколение" поети.
Жал! Непоносима жал лъха от всичко онова, което до вчера беше - за нашите си мащаби - висока стойност в националната ни литература. Защо оставяме така скарани помежду си, така обезверени да си отидат от нас тия необикновени хора! Защото са обслужвали комунистическата върхушка ли?!... Но освен тях виждате ли други? Пък и новичките...! Нямаме литературна критика, достойна да ги изведе сред масовия българин.
За манталитета на част от най-известните, докосналите се до властта или - изобщо, до вниманието на средствата за масова информация литератори и политици говорят обидните, плоските закачки, които си разменят, гарнирани неизменно с циничен сексуален подтекст. Сред тия "царе на комедията" лъщят Константин Тренчев, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Светлозар Игов (изживяващ се като ненаситен Ромео, поне на книга, но все пак публично и с куп превземки), адвокатът Георги Марков, Благовест Сендов... От репертоара им са фразичките "Да го духа!", "кратки музикални форми", "за големината на оня член" и пр. Дори в качеството си на председател на Народното събрание г-н академикът Сендов съобщи за "най-милото" с уговорката "за оня орган"... Сред тях и нашумелият по Живково време г-н Кеворк Кеворкян*** (вж. в."24 часа" от 18 юли 2000 г.): с крещящо заглавие "Диагнозите на Кеворкян. Обществените еднодневки - използван презерватив".
Това им е стилът. Но това ли са най-достойните мъже на днешна България?
31.08.1996. На тоя ден през 1983-та на паркинга пред милиционерския блок 51 в жилищния комплекс "Тракия" горя татко. Случайно ли точно там се взриви газовата уредба на колата му?
Гласуват закон. После избират комисия и приемат правилник за приложение на закона. Не им е достатъчен правилникът, та се сбира нова дружина и утвърждава инструкция за приложение на правилника. Но и това не им стига, та по някое време на бял свят се пръкват указания за приложение на инструкцията към правилника за употреба на закона... И това ако не е бюрокрация!
Най-тъжното е, че повечето от тия закони, правилници, инструкции, указания, предписания и приложения обслужват единствено хитреците, как тарикатите да заобиколят ясните нравствени послания на живота. ***
Тема за размишление около R.: Не прелюбодействай! Тоест, не бъди мъж на повече от една жена, или жена на повече от един мъж. А съпрузите мъж и жена ли са в любовта? Или само взаимно се понасят в името на децата, общите вещи и спомени?... Световната литературна класика непрестанно напомня, че в съпружеството Любовта - ако не се обновява, става изсъхнал цвят, един хербарий, бледо възпоминание за уханието и красотата на живото цвете, птича кожа, напълнена със слама, с оцъклени копчета вместо уплашени или весели страстни очи. Ема Бовари, Ана Каренина, Лиза от "Крадецът на праскови"...
06.09.1996. На 6 септември 1983-та в "Пирогов" издъхна баща ми. Какви идеи е имал за мен не ми е известно. Задължен съм му, че ме е създал физически. Беше човек, сръчен в работата и неумел да лавира в живота - от тия, за които с насмешка казват: "Беден, но честен". Всичко, което направи, стори го с много труд.
Беше мълчаливец, та разговорите ми с него почнаха подир смъртта му...
_____________________________ * Тодор Ряпов, дълги години гл. инженер в пловдивския захарен комбинат. ** По онова време тъй съм го мислел. *** Добавено при преписа по-късно.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|