Порто Фино

CIII

Човек от нежност е създал
и мъката, и любовта;
вземи от тях по равен дял,
ще бъде по-щастлив светът.
- Не вярвам никак в радостта,
на гръмкия възторг сестра
и внучка на преходността -
край нея втриса ме от страх.

CIV

Животът ми е страшно скъп.
Не бих го хвърлил в пропастта
за подвиг или - луд от скръб...
Но бих го дал за Любовта.
Умрял бих с песен на уста
като с гнезда отрупан храст,
целуван от цветя, листа...
Наивен бих изглеждал аз.

БАЛАДА ЗА ЧУЧУЛИГАТА

Във мирен ден роди се, расна
в зелените и жълти храсти;
над теб небето беше пряспа
на любовта.
Че няма нищо по-прекрасно
от младостта.

Ах, тоя свят, голям и светъл,
ту тъжен, ту детински весел,
ту златен - денем, ту надвечер
от мрак пиян,
когато всяко крехко цвете
гори от свян.

...За кротките стада лениви,
за шушнещите млади ниви,
за коня с разпиляна грива
в лудешки бяг,
за морската вълна пенлива
и оня бряг,

за стъпващите кротко в здрача
жени с разпуснати забрадки,
за селянина с двете крави,
за твоя Юг...
ти, чучулиго, що направи
за всичко тук?

...В дъжда моравата растеше,
а цяла ти от студ трептеше,
но песента ти бе утеха
и божи глас,
че ще се люшне утре тежък
пшеничен клас.

CV

От Ева още туй остава:
женички млади и със чар,
женища дърти - цели крави,
моми и девственици чак
пресичат тайно, в нощен час
реката на страстта пенлива...
Но не във лодчица от чам,
а - голи, неспокойни, живи.

CVI

Старицата, що кашля кърви,
във зъби стиснала душа,
и тя си спомня своя първи
любовник, с който спа в ръжта
преди седемдесет лета...
- Но после има втори, трети...
- Забрава тях ги сполетя,
че първият най-силно свети.

CVII

Не се съмнявам, има доста
жени с непоклатима чест...
Но и пресмятане най-просто
показва, че се губят тез
в море от грешници. А днес
от вчера се не различава -
изпрати ли амурът вест,
телото бързо се предава.

CVIII

- ...Хей, сочни устни с дъх на пролет,
гърди свенливи и бедра,
потръпващи във зноен полет,
от нищо ли не ви е страх?
Горчив плод с хубава кора
е всяка ваша странна среща...
- Това по себе си разбрах,
но премълчавам доста нещо.

БАЛАДА ЗА ЗЛОЧЕСТАТА ЛЮБОВ

Кое накара двете кардалини
да свият на черешата гнездо?
Живяха си безгрижно цяла зима,
а щом е пролет, трябва ли им дом?
И ястребът във сенчестия дол
защо се гуши с ястребката сива?
Омръзна ли им светлия простор?
...Любов с усмивка истината скрива.

Кое дарява с нежен лъх дървото
и нивата, в полето изкласила,
и погледа замъглен към живота?
Кое те кара плах да шепнеш "Мила"?
Тя може да е Ема или Лила;
за другите - шега, за тебе - грижа,
за другите - без чар, за теб - всесилна.
...Любов с усмивка истината скрива.

Кое във глупост чичото завлече,
живял до снощи мъдро по Авраама,
та дом, жена и своя син отрече?
Тук можем безутешно да гадаем.
До бялата брада - моминско рамо:
той крив ли е? Навярно тя е крива?
Събуждат спор не само тия двама.
...Любов с усмивка истината скрива.

Кое накара с пудра да замазват
кокетни баби древните си бръчки?
За не една съм чувал да приказват
как с внуците по храстите се мъкне,
как устни със притворна нежност бърчи.
...Но знай: тя, старостта, не се изтрива,
на гробища вони и само тънко
любов с усмивка истината скрива.

Кое накара Жулиен* да стреля
в съпругата на оня мъж без време?
Сам виждаш, братко, в алена постеля
от грях се гърчи всяка нежна Ема
и пий отрова дъртият Ромео
до своята възлюбена свенлива,
и лягат голи сластни Дулцинеи...
Любов с усмивка истината скрива.

А теб самия кой ветрец подгони
чак в Добруджа да стенеш и да пиеш,
по-сенчест дол и по-дебели клони
да търсиш - от простора да се скриеш?
И питам: всъщност, кой вълната плиска,
кое направи грозното красиво,
виновни ли са грешните?... И мисля -
любов с усмивка истината скрива!

БАЛАДА ЗА ПЪТНИКА

До Варна** тия дни прескочих
след много зъзнене във влака.
Очаквах - някой ще ме чака,
но не заварих никой там.
И тръгнах сам в дрезгавината
да търся някой, който знае
това, което не познавам
и все пак малко нещо знам...

До Варна тия дни прескочих,
до всеки град на таз планета
пътувах с влак или ракета,
но не заварих никой там...
Бе мръсна декемврийска утрин
и всичко - чуждо, непознато...
Единствен ли съм бил, не зная.
Че все пак малко нещо знам.

CIX

За София не съжалявам,
ни за моминския й чар.
На Пловдив който ял е хляба,
във София не става цар.
- Знай, Пловдив, с векове по-стар,
е десет пъти по-достоен,
че не залага на комар
душите на чедата свои.

CX

Останеш ли задълго с нея,
ще ходиш вечно влюбен ти
и пак любов не ще намериш,
а стари кости на мечти.
Животът - шумен, всъщност - тих;
ще чуеш вицове безброй,
зад тапицирани врати
ще срещнеш не един "герой"...

CXI

...и не един безкрайно смел
Пишурка с възрожденски лик
(Той Добри Чинтулов е чел
и нещичко тук-там от "ЛИК"***).
Пелинът тук е по-резлив,
бозата - със възвишен вкус,
а търтеите - страшно зли:
не бръснат брат, но бръснат кум.

CXII

На тая София дарявам,
макар с усмивка срамежлива,
най-искрената си досада,
която в почит вчера криех.
- ...Знам, има друга, по-вежлива,
но тя от мен не се нуждае.
Поети тежки в лека рима
в стил рококо ще я изваят.

CXIII

Тук четири години светли
прошумоляха със крила
в аудитории неприветни,
сред банки, мазани със лак.
Градчета скучни и села,
изпратили потомци крехки,
във София крещяха с глас
под пластове от модни дрехи.

CXIV

Парола "Търси се" е вик
от Диоген до нас довлечен****;
изрича се с измъчен вид
и дебне се с очи Човека,
Купон, Момиче и Пътека,
Таван или Мазе, Котлон,
Кафенце и Колет далечен,
Приятел и Магнетофон...

CXV

А срещу "Търси се" - обяви:
"...таванска ниша за студент",
"...под наем записки, пиано",
"...носачи търсим на процент",
"...статисти с весело лище",
"...чистачи на помийна яма",
"...коректор в печатарски цех",
"...пазачи нощни търсим двама"...

CXVI

Хей, радостно студентско племе!
Умирам аз, живееш ти:
работиш нощем, дремеш денем,
във час по диамат измисляш стих,
по улиците - във мечти
унесено, пресичаш грешно...
Обичам те! Завиждам ти,
макар да си ми доста смешно.

(Следва отпечатаната вече по-горе "БАЛАДА ЗА СТАРЕЦА")

___________________________________
_{* Тук и наоколо - възпоминания от литературната класика, в която ние, студенти-филолози, бяхме затънали до уши. Е, малко силно казано "затънали"; бъзикахме се с тия образи и сюжети.

** Варна през зимата бе отвратителен град, особено около гарата.

*** Списанието.

**** Около мензата на СУ ставаха стълпотворения от гладни и безпарични, разменяше се всякаква информация и бе място за любовни срещи; а като се налапаш, ле-ле, че блажено състояние точно там, на изхода на университета!}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: