"...жалко за паметта ни..."
Защо "жалко"! Най-жестоките истини за предателствата и други неприятни черти на френския характер са казани от французи; това помрачава ли великолепието на техните национални достойнства? Когато стане дума за отминалите дни, т.е. за паметта, пред очи ми е фигурата на писаря от египетски папирус. Седи си, значи, тоя невзрачен човечец с влажна глинена стела на коленете и пръчица за писане в ръка, тъкмо е вдигнал поглед и гледа очевидно далеч напреде си. Пита се в задачката: кого гледа писаря - великия блестящ в доспехите си фараон, господаря на всички някогашни живи, или...?
Колко неприятни истини за нас, българите, има в Хайтовата сага за капитан Петко; ако не си ги кажем ние тия работи, па да се поправим, чуждите ли да ни ги казват!? 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
