Въведение

("Младите хищници") ЗАГУБИ И ПРИДОБИВКИ

_{(Продължение от записаното на 06.09.)}

...Много го обичам; много съм му обиден. Никога не се е постарал да ме разбере, струва ми се. Ние, двамата - баща и син, просто заедно не мелехме брашно. Въобразявам си, че имам неговата сръчност и хъз за работа, но не ми е помогнал в нищо, докато беше жив: напротив, пречил ми е. Забранявал ми е. Държал ме е далеч от себе си. Подозирам, външно мисленето му е било елементарно, на битово ниво - като у 90 на сто от българите. Но дори и на битово равнище - сега мога спокойно да го кажа, не го е било еня за мен.

Да, живеехме в постоянна оскъдица, гордостта обаче съм си я отхранил сам. Въздигнах го от мъртвите тоя мой баща и го направих пример за поведение. Приживе, за съжаление, той не ме разбираше.

На интелектуално ниво чак сега откривам посланията му, закодирани в сътвореното от него (бюфет, нощна масичка, диван, къща, гараж, ремонтирани и преустроени мотоциклети, проектирани и изработени на ръка дърводелски машинарийки, приспособления - оригинално замислени, гардероби); откривам ги тия послания и в реакциите му, които бяха някак вяли, някак срамежливо и нежно прикрити. А ми бе необходим, когато съм грешил и съм се лутал. Духовно не съм му син. Духовно сестра ми му е дъщеря. Тя на практика заграби всичко, придобито и спечелено от него - освен тая изгоряла отвътре лека кола! - от дърводелските му сечива до къщата с цялото й обзавеждане.

Тъй да бъде! Това направи ли я щастлива?... Задръстила се е от имоти, къщи, вещи, бижута; духом обаче е една буболечка. Жал ми е да я слушам как се оплаква, и тая нейна страст към придобивките, виждам - е съсипала живота й. Ето!... Това постигна, мой мил мълчалив татко. Израснал в ужасна мизерия, вероятно си смятал, че имоти и вещи, и пари правят човека... Ей тук се разминахме ний с тебе.

Остави ми колата, която го уби... Едно изгоряло отвътре купе със следи от обгореното му тяло. И аз я направих отново кола, която да носи радост и наслада от живота. Кому?... На първо място на мен!

Благодаря на майка ми, която ми нарече да съм щастлив с тая кола, с която те, двамата с баща ми - докато я имаха, година и половина - са изпитали само отлични преживявания. Истина, майка ми държеше на мен, но към шейсетата си година вече бе духом отнесен в себе си човек, повече егоист, по-малко тактична откогато и да било. И си отиде на шейсет и три, все така вгледана в пейзажите и силуетите от оня живот с баща ми, който живееха бедни, но влюбени дълбоко един в друг и - поради любовта, а не поради парите и вещите, придобити впоследствие - истински щастливи.

07.09.1996. Вчера в три след обяд се събрахме на гроба на баща ми: аз, Вера, Надя, моята внучка Невенка, сестра ми, мъжът й и по-малката им дъщеря - племенницата Емилия.

Сестра ми планира да си купят западна кола за около пет хиляди дойче-марки. Усилено обикаляли автосалоните за употребявани автомобили. До 15 септември смятали да се устроят в къщата на родителите ми, която обсебиха - би трябвало половината от тая къща да е моя. Ходя вече два пъти да им сглобявам мебелите от баща ми, които пренесоха от другото си жилище (в кв."Хр. Смирненски") - голям, четиристаен апартамент с обширна тераса.

Виждам, етажът в къщата на родителите ми си го подреждат с вкус. Доста пари са похарчили: налели са бетонна плоча, обновили са ел.инсталацията, разширили са и са преустроили старата баня, нова мивка са монтирали в кухнята и са обновили няколко помещения с теракотни плочки.

Пълно е с мебелите на татко: дивани, ракли, два четирикрилни гардероба с надстройка, секционни библиотеки, шкафове. Луксозно изглежда така подредено някогашното жилище, в което проживяхме седем усилни, изпълнени с притеснения години - аз и бившата ми съпруга с двете ни дъщери. Бяхме бедни и унижавани от всички наоколо, и най-често - от родителите ми. Жена ми Ася два пъти прави опити да се самоубие в тая къща. Хлипала е нощем на рамото ми: "Подкосяват ми се краката, като минавам покрай стаята на баща ти и майка ти" - и съм сигурен, че това наистина е било точно така.

Миналата седмица погребаха един от големите български актьори, българин по излъчване, едновременно сдържан, силен, нежен - Георги Георгиев - Гец. Споминал се на 70 години.

Отиват си титаните от нашата романтично-хаотична младост. Хоризонтът е тъмен; на сцената се изтърколиха някакви травестити и уроди, гаврят се с всичко и всички в България. За тях явно няма майка, няма баща. Весели гаменчета. В интервю актьорът Андрей Чапразов пряко се обърна към тия кукери: "Воните. Всичко, до което се докоснете, почва да вони". Публиката обаче се прехласва по маймунджулъците им, по тъпите им просташки шегички. Пазар. "Кое се търси, то си требе!" - както би рекъл някой дървен шоп.

Всъщност, народът е наплашен и объркан, все едно че е станало земетресение. Мъжете от блока блъскат карти под балкончето всяка вечер. Жените се гушат с дребните дечица по пейките отпред. Тихо като пред буря... Но буря няма да има: всеки е приклекнал вътре в себе си и се ослушва като на война. Цените на храните седмично нарастват с по два до пет лева. Вихри се спекула. По телевизията вечер съобщават за убийства, изнасилвания, крупни грабежи, аварии в заводите. Рекетьори, изнудвачи-убийци, крадци, изнасилвачи и корумпирани държавници и политици... Откъде се завихри таз пасмина, от какви дупки и цепнатини се разпълзя?

Всеки ден, чувам, съкращават работни места, закриват цехове и цели заводи. Опразват производствените халета и ги превръщат в търговски складове. Машините, скъпите съоръжения за производство ги товарят нощем като крадци и ги отпращат незнайно в каква посока.

Обикновеният, т.нар. масов българин, едвам преживява, едва храни челядта си, а наркомани и сексманиаци пълнят луксозните заведения. Вдигат се купони, които завършват с оргии. Разврат и пиянство... Властващи и престъпници взаимно си правят реверанки, а народът тъпо мълчи. Кандидати да управляват България с лопата да ги ринеш, а плодородната земя запустява и буренясва.

Селяните масово колят животните. Житото не достига. Малките частни фирми, дето избуяха непосредствено след Десети ноември (1989), фалират заради убийствените данъци и такси, заради убийствените лихви по кредитите. Банките станаха котило за кредитни милионери - точно идиотите, които източваха и източват кръвта на България към личните си сметки на Запад.

Младите българи душа дават да изкръшкат от военна служба, мечтаят и планират да се махнат оттук. "Бедни" цигани строят думбазки конаци покрай улица "Ландос" и навътре из цялото Столипиново.

Полицаите не са редът и законът, а безобидни чиновници в униформа, без самочувствие, че служат на държавата. Над главите им техните полицейски началници навсякъде из страната се договарят с бандитите. Съдът и прокуратурата се занимават с дребни риби от престъпния свят, докато едрите мафиоти са обслужвани от елитни адвокати и дори от депутати в Народното събрание. Образуват се накакви самодейни младежки банди за убийства и грабеж. Вече, чувам, спецовете в краденето през покрива на блока или къщата с алпинистки въжа и куки се спускат до набелязания за обир дом.

Чудни обири стават напоследък и хората си приказват, че всичко се върши строго обмислено, по график; жертвата бива предварително наблюдавана понякога месеци преди акцията. Съседите ми тръпнат зад бронираните си врати. Блиндираните порти за гаражи и апартаменти днес са хит на пазара. Но и това не помага. Бъбрим си: "Само не те набележат!" Спецовете действат професионално, безмилостно; нищо не ги спира. Истински екшън-герои. Пък и да ги хванат, плащат на когото трябва и законът не ги лови.

Който може, се запасява с храна за зимата и очакваното драстично увеличение на цените. Трупат тайно брашно, захар, олио, фасул, ориз - понякога в промишлени количества...

Живеем в стрес. Престъпният свят води необявена, подла война с обикновения българин. А политическите партии правят всичко възможно - и невъзможното дори! - да ни разединяват. Църквата е формално средство за духовност и морал; оказва се, и висшите църковни служители у нас усилено се трудят да разпиляват българския род. Иначе призиви за единство и обединение на нацията колко щеш! Думите "заедно", "всички", "България" са любими на всяко парвеню; на практика именно тия патриоти мамини вършат обратното.

Това е преди всичко духовна криза. Стопанските недомислия и съсипията са следствие от избуялата лакомия, от страха и невежествената алчност за власт. България си няма духовен център. Това е!

12.09.1996. Страхувам се от:
- някой, дето ще ми поиска огънче, пък ще ми вземе здравето;
- фанатично блеснали очи - на "сини" и на "червени";
- хора, особено политици, които искат да ме направят щастлив;
- хора, които мислят вместо мен;
- хора, които се жертват за мен.

13.09.1996. Да направиш от детенцето човек, който знае, не е трудно; трудно е от научения да направиш гражданин на Отечеството.

Сякаш нищо не се е променило... Преди цитираха Маркс, Ленин, Живков, сега във всяко слово от трибуните (че и в поезията) ечи: "Ако е рекъл бог", "Дай, боже!", "Боже, помози!" или само "Боже", ама следвано от три удивителни - демек, големи чувства, велик трепет.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: