Порто Фино

_{16-годишни пъпчиви гимназисти, с приятеля ми Т. Ряпов мечтаехме да летим в изтребителната авиация; и не само мечтаехме. От ония скокове с парашут, които от притеснение ми костваха първия изваден кътник, иде образът на увисналия между угарта и облаците романтичен наивник.}

ПАРАШУТИСТ

Увиснал в маранята на августовския ден
с буза, подута от зъб развален,
бях последният от групата храбри скачачи -
любители на парашутизма, и значи,
вързан,
опасан,
замотан в ремъци и въжа,
под копринения купол висях си в небето.
И докато ония приятели там долу под мен
щастливи кацаха върху рохкия чернозем,
тревожно се реех като една перушина,
обзет от еуфория поне за трима
и подъл, смразяващ, изненадващ страх,
че е възможно въобще да не съм като тях:
че може би участта ми е никога да не слезна
в тая зейнала под нозете ми бездна.

И тогава чух,
разбира се, не Светия дух,
а свистението на голямата транспортна машина,
която плавно зави над главата ми и замина
надооооолу,
тоест, към грешната земя,
към цялата суета на материалния свят,
и усетил се безтелесен, в оня сюблимен момент
се сепнах нелепо:
"А какво ли ще е без мен?"

ПТИЦАТА ФЕНИКС

Знакът на отпадъците, на боклука
и на вторичните суровини
мен изненадващо ме плени,
когато в провинциалния европейски здрач
дочух от камината яростен плач...

В мизерна стая, в краен квартал
живял тъжен клоун, скромно живял.
След тътнежа на цирка тихо се връщал,
в себе си влизал, сам се прегръщал.
И тъй всяка нощ в дълбоката зима
шепнел екзотичното име на свойта любима.
Киснел, значи, пред едно огледало
да съзерцава муцуната си остаряла,
да подрежда и рисува бръчици нежни,
все едно са следи от смях -
да не стреснат случайно, а да изглеждат
небрежно
браздите от страх.

Навярно и край вас, зад панела бетонен,
и вътре у вас има сантиментален спомен
за цирк със дресьори и ловки атлети,
дами в оскъдно трико,
танцьори с пайети,
музиканти с тромпети,
тигри, лъвове, титани
и прочие животни,
един Крал на цирка с голямо К
и всичките му там
финтифлюшки на славата:
официалности, любезности, еполети, конфети,
топовни гърмежи, прощални и поздравителни
салюти сред гирлянди,
цигулки "Страдипреварикус",
балони, тимпани, пищялки, захарен памук,
звънчета и една Ревла два реда пред вас,
която циври кой знае защо,
мама, която те прегръща, и - върхът на всичко,
на цялата отврат, над всички тях -
клоунът, който произвежда порции смях.

...Щом обаче публиката се разотиде,
светлините на рампата щом полека изстинат,
пазачите хлопват вратите железни
и тролеят отнася очарованите хорица,
а оня клоун във вехтичкия балтон
бавно куцука към студения си дом.

И тога-а-а-ава внезапно от спомените,
от миналото,
в обозримия мрак
изящна и опасна като жарава
птицата Феникс се появява
и до такава степен е в състояние да ни плени,
че да забравим изобщо вторичните суровини.

Редактирано от tisss (23.05.2006 06:53)

Екстри: