16-годишни пъпчиви гимназисти, с приятеля ми Т. Ряпов мечтаехме да летим в изтребителната авиация; и не само мечтаехме. От ония скокове с парашут, които от притеснение ми костваха първия изваден кътник, иде образът на увисналия между угарта и облаците романтичен наивник.
ПАРАШУТИСТ
Увиснал в маранята на августовския ден с буза, подута от зъб развален, бях последният от групата храбри скачачи - любители на парашутизма, и значи, вързан, опасан, замотан в ремъци и въжа, под копринения купол висях си в небето. И докато ония приятели там долу под мен щастливи кацаха върху рохкия чернозем, тревожно се реех като една перушина, обзет от еуфория поне за трима и подъл, смразяващ, изненадващ страх, че е възможно въобще да не съм като тях: че може би участта ми е никога да не слезна в тая зейнала под нозете ми бездна.
И тогава чух, разбира се, не Светия дух, а свистението на голямата транспортна машина, която плавно зави над главата ми и замина надооооолу, тоест, към грешната земя, към цялата суета на материалния свят, и усетил се безтелесен, в оня сюблимен момент се сепнах нелепо: "А какво ли ще е без мен?"
ПТИЦАТА ФЕНИКС
Знакът на отпадъците, на боклука и на вторичните суровини мен изненадващо ме плени, когато в провинциалния европейски здрач дочух от камината яростен плач...
В мизерна стая, в краен квартал живял тъжен клоун, скромно живял. След тътнежа на цирка тихо се връщал, в себе си влизал, сам се прегръщал. И тъй всяка нощ в дълбоката зима шепнел екзотичното име на свойта любима. Киснел, значи, пред едно огледало да съзерцава муцуната си остаряла, да подрежда и рисува бръчици нежни, все едно са следи от смях - да не стреснат случайно, а да изглеждат небрежно браздите от страх.
Навярно и край вас, зад панела бетонен, и вътре у вас има сантиментален спомен за цирк със дресьори и ловки атлети, дами в оскъдно трико, танцьори с пайети, музиканти с тромпети, тигри, лъвове, титани и прочие животни, един Крал на цирка с голямо К и всичките му там финтифлюшки на славата: официалности, любезности, еполети, конфети, топовни гърмежи, прощални и поздравителни салюти сред гирлянди, цигулки "Страдипреварикус", балони, тимпани, пищялки, захарен памук, звънчета и една Ревла два реда пред вас, която циври кой знае защо, мама, която те прегръща, и - върхът на всичко, на цялата отврат, над всички тях - клоунът, който произвежда порции смях.
...Щом обаче публиката се разотиде, светлините на рампата щом полека изстинат, пазачите хлопват вратите железни и тролеят отнася очарованите хорица, а оня клоун във вехтичкия балтон бавно куцука към студения си дом.
И тога-а-а-ава внезапно от спомените, от миналото, в обозримия мрак изящна и опасна като жарава птицата Феникс се появява и до такава степен е в състояние да ни плени, че да забравим изобщо вторичните суровини.
Редактирано от tisss (23.05.2006 06:53)
|