Въведение

("Младите хищници") ЦЕНАТА

08.03.1997. Цената, т.е. пазарната стойност, на някои хора се чете върху сбърчените им вежди, изпъчените гърди, вирнатия нос. То е цената, която сами искат; можеш да ги купиш, да ги продадеш... и не винаги на загуба. Цената на демокрацията се заплаща от нас, обикновените и спазващите закона граждани, а не от политическите примадони и шмекерите от всякакъв род, дето са постоянни галеници на медийното пространство.

Комунизмът е преди всичко насилие над интелекта.

Затова понятието учител е така тъжно понятие днес.

Съвест не се купува с пари и служебно положение. С нищо не се купува и от никого не се страхува оня, който е учител по призвание. Да вдигнем очи, да се огледаме - какво правят лицемерът, парвенюто, страхливецът, фукльото между учителите на нацията? От тия гарги вони на интриги и грубиянщина, на лъжи и страх.

Мои врагове са не личности, с които не съм съгласен; врагове са ми инертността и воинстващата посредственост.

"Мина времето на динозаврите"... За тоя стих от химна на училището, където работя, някои колеги изгубиха съня си. Една (Цвета Иванова) дори ме попита: "Аз динозавър ли съм?" Казах, че е само едно малко динозавърче. Стори ми се, прие го като комплимент.

Правиха-струваха мизерниците (създадоха комисия, два пъти на педагогически съвет се гневиха) и остана беззъбият вариант, нищо, че на тоя химн аз съм му авторът.

На каква цена плащаме нашето спокойствие, след като фарисеите са в храма?!

Бележки, отпечатани в пловдивския вестник "Глас" през януари 1993-та със заглавие "Цената", подигнаха такова неодобрение сред част от колегите в училище! Час и половина слушах гневни реплики от... Точно десетима бяха, помня ги до един - които се причислиха към обидените. Тия десетима настояваха да им се извиня публично, чрез същия вестник; дори задвижиха някакви отговорни фактори, мисля.

Нямаше ни едно име споменато, но се бяха познали и оттам туй гръмогласно зеене и горещене.

Заболя ме не от тях; останалите деветдесет вишисти, учители в моето училище, попиваха кротко скандала. След учителския съвет трима на излизане в тъмното крадешком приближиха да ми стиснат ръка... Мнозинството ме избягваше като прокажен следните дни, а после сякаш ми простиха: размахват пръстче, усмихват се: "А-а, знаем си те ние. Шило в торба си ти". Демек, простили са, разминало ми се е.

10.03.1997. По повод книгата на Василен Ведров (псевдоним на Петър Петров) "В бездната на безверието"... Тая кратка рецензия се появи във вестник "Пловдивски неделник". По-късно поетът Тодор Чонов от Рогош, доскорошен кмет на Стария Пловдив, среща възрастния Петров с думите: "Бре-ей, ти голяма книга си написал! Чета по вестниците..."

Ето я впрочем въпросната рецензия за книгата на Петров!

Пристрастие (в най-човешкия смисъл на думата) към съдбата на българина, уважение към етичните норми откривам в тая книга. От нейната искрена, почти наивна поради приповдигнатия си тон проза иде полъхът на Пловдив като родно място на характери, от една страна - смачкани в провинциалното си битие, от друга - извисени до онова, което наричаме общоевропейско модерно съзнание. Защото сме народ, който много е лъган в своята доверчивост... Как ви се вижда тоя неуморен самопоканил се кореспондент на вестници и вестничета, на скучни и не толкова скучновати радио- и телевизионни рубрики!?

Откривам строгата взискателност при възпитанието на поколенията, излъчване на достолепие и самоуважение от чистия български дом, респекта пред бащата, очарованието на нежния майчин силует.

Тая книга връща моралните стойности на мястото им, излъчва уважение към семейството като част от обществената среда за изграждане на характера. Любопитно е да се съпостави героят на В. Ведров с "хероите на нашето време"... Ехидничещият. Непукистът. Симпатягата-шмекер. Безцеремонният грубиян. Тъпият шегаджия - потупващият по гърба така, че да си глътнеш езика. Зализаната естрадна глезла. Неврастеничният фукльо. Проспериращият подлец. Напредващият по стълбата червей. Лакомото животно от бизнеса... И твърдият, но деликатен глас в стила на най-доброто от европейската и световната публицистика.

Лично аз не бих се заел с разгръщане на стари сметки. Но не мога да отрека, че човек е в правото си да изправи "миналото незабравимо" пред съда на собствената си съвест. В тоя смисъл книгата има драматичен характер.

Който я прочете (А тя се чете на един дъх!), няма да съжалява за развредените стари рани. Демокрация или комунизъм - общественото съзнание се определя именно от такива негръмогласни, но сурови завръщания към преживяното и изстраданото. Все пак властта преди 9.ІХ.1944-та, сочи авторът, - колкото и корумпирана, колкото и да е отричана, мнозинството от обикновените хорица живееха почтено, спазваха традициите и морала на българина. Бедите на България произтичат преди всичко от системно развращаваното обществено съзнание. Отсъствието на активно обществено съзнание в политическите и стопанските катаклизми днес направи българина податлив на изкушения и манипулации от най-посредствени политически кукли. Ето защо тая книга е необходима и си струва да се чете и препрочита особено от младия читател.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: