Порто Фино

ЦЕНИМ ЛИ ЛЮБОВТА

Какво да се прави! Ах, какво да се прави,
когато без обич загиваме прави,
когато за нищо и никаква грешка
(изпусната дума или по-тежко нещо:
затуй че те мамела твойта любима
и с друг разигравала любовна комбина
или понеже си легнал като истински мъж
с апетитното маце в сочната ръж)
и ето че лъсва неприятната истина -
дори да се гледате вече не искате.

Какво да се прави? Ах, какво да се прави,
когато и нервите не са така здрави!
Тя изръсила нещо ужасно обидно,
от което естествено съвсем не е видно,
че си говедо,
че си гаден и долен,
понеже от манджите й не си бил доволен,
а и кръшкаш по друга, бълнуваш по трета,
докато Дулцинея Тобозка ти дунка кутрето,
пере ти душата и кирливите ризи
и в двубои юнашки с роднините влиза.
И защо ли?!... За тебе, о боже!

О боже! Как може, Ромео, как може!

Човече, били са и весели дни
(летяхте в простора - две влюбени птици...),
но ето че друга съвсем те плени
с влажни целувки и щръкнали цици.
Животът до вчера така беше ясен,
така подреден и така безопасен,
че сега си мърмориш: "А защо ли пък не!
Пак бих си кръшнал... Заслужава поне".

И градината цъфнала с белите вишни
сладко ти спомня греховцете предишни,
когато бе сякаш не тук, а в Париж,
запокитил със гняв своя жалък Мъглиж,
до ушите затънал в свойто щуро въстание,
от което кървят още нежните рани.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: