МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО
Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на тоя клас.
Тя не е хубава, но е момиче
с дрезгаво фалшив ужасен глас.
Горката, не разбира нищичко от ноти,
кой Моцарт е,
кой е Шопен не знае тя,
за Бах не подозира, но в живота й
отскоро се набърка Любовта.
По улиците с цъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна и сълзите се стичат,
че жалко е да любиш, а тебе да не те обичат.
Какво значение за бедната девойка
играе някаква си музикална двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от страст и свян се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а тебе да не те обичат.
И плисна дъжд. И в уличната локва -
отчаяна от таз неправда, цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя момичето от болка и тревога.
И може би понеже беше кално,
понеже беше антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
съзрях красива наранена птица.
И питам ви:
кой пък е тоя Моцарт!?
Шопен и Бах - и те! - какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща...
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
