Въведение

("Младите хищници") СЛЕД КОНЦЕРТА

28.04.1997. Мина представлението на Re. Излъчваха го по телевизията и го записах на видеото... Седим подир това двамата с Re в кокетно кафененце сред романтична уличка покрай големия шумен булевард. Собственикът вероятно - младо, около 20-годишно момче, прави разни демонстрации: да се наложи, да го забележим, що ли... Говори високо, качва си краката на съседната маса (по американски). Подхвърля тарикатски реплики с претенция за остроумие към пияндето - то пък на трета маса. Задява се с момичето на бара в преустроения за кафене гараж.

Накратко: след като телевизионната камера беше фиксирала поне в една трета от всичкото време Re на сцената, тоя глупчо сега ми изглеждаше по-величествен от конска муха.

И си рекохме: българинът е в състояние от нищо да направи с много мерак и усилия нещо хубаво, а после сам да го съсипе и срине.

Хубав ден. Свежо. Въздухът - резлив. Носи се аромат от дворчетата и храстите наоколо. И греещата лъчезарна Re, разтоварила се от напрежението на сцената... Появява се обаче Досадникът и почваш да се питаш: какво правя тук?!

Бяхме си го "заплюли" това кафененце, но тая подробност развали всичко.

06.07.1997. За "Кардиф"* един сергиджия, някогашен учител по литература, правил аналогия със стила на Вапцаров (??), поетът Иван Вълев от село Стрелци, ексредактор в издателство "Христо Г. Данов", пък важно-важно се произнесъл пред Re: "Това е стилът на Кавафис" (???). Сергиджията, след като около час развивал философските си възгледи върху съдбата и щастието, подметнал между другото, че за пръв открива у Re излъчването на продавачка на хот-дог...

Беше бясна, милата аристократка с благородническа кръв.

Изгълтахме в 40-градусовата жега три коли, както се изрази тя, "в унес от това определение за продавачката". За гомнарския бръмбар най-хубава е гомнарската бръмбарка, успокоявам я, макар че и двамата нямаме нищо против продавачките на хот-дог естествено.

Прав е г-н Вълев, че в "Кардиф" има нещо от Константинос Кавафис. Но там някой би могъл да открие със същия успех и заемки от Сесар Вальехо, от Албер Камю (нищо, че е прозаик), от Маркес, Жак Превер, Лорка, Сафо и от цялата ни представа за древногръцка лирика, за прокълнатите френски поети Маларме, Бодлер, Рембо, пък - както твърди колегата Невена Ичевска - може би нещо и от Александър Вутимски, а защо не, бих попитал - и от Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, Пърси Биш Шели и Габриела Мистрал вкупом...

Добре поне, че въпросният г-н не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци на "светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй". Виж, на стиховете на филигранния Венко Марковски решително не съответства "Кардиф"! Но ровне ли се под заглавието, току-виж изскочили неколцина непредвидени предтечи от лириката на "смръщений Албион".

Изобщо, родни предвземки!

15.07.1997. Библията е построена по каноните на лириката: повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения - озвучени от образ и картина. Например, в "Четвърта книга Мойсеева" (гл.24, ст.15-16) чета: "И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени"...

Ето и пример за поетически обрат в речта, който ми звучи чудесно в "Пета книга Мойсеева" (гл.27, ст.2-3): "И кога преминеш Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..."

Ами че това може да бъде началото на страхотно стихотворение!

___________________
_{* Стихосбирка, изд.1997 г.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: