ПОРТО ФИНО*
В моето детство невинно имахме песничка за Порто Фино, за пристанище, дето кораби поръждавели от борбата с океанските вълни са се спрели и от зори до здрач негрите свирят джаз, а ромът се пие на екс и нежни мулатки жадуват секс... С ей такива цици и знойни очи. И по площади и улици ечи: "О, Порто Фино! О, Порто Фино!"
- О, Порто Фино! - и ние крещяхме, и ние танцувахме като бесни и възхитени премного бяхме, независимо че не знаехме всъщност какво е това и къде се намира, в кой ли край на света. --------- А може би очарованието на ония години бе, че не знаехме какво си ти, Порто Фино.
_________________ * Последно пристанище.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|