ВЕТРИЛО
Едва изпълзял от утробата, сбръчкан,
току-що отворил уста и очи,
бях лаком, страхлив, беззащитен,
за толкова неща имах да питам,
че наддадох рев - и оттогаз
да крещя не съм спирал аз.
Жал ми е за залостващите вратите,
които се прибират в смъртта,
обезверени от това ветрило
на егоизма в сегашно и било,
и от ония атлазени протяжни пространства
на жажда и на пясъчни запознанства,
драскотини от незарастващи рани,
мазоли от гняв,
задъхвания по висини,
тресавища от лишения,
реки от печал
и смут пред небето с надвисналите звезди,
дето били сме вече, мили глухарчета,
сперматозоиди шеметни...
Докато някой от нас е съгледал
тая планета колкото яйцеклетка
сред могъщите космични тела
в мълчанието на пустинната им мъгла.
И сме избрали, разбира се, не точно тях,
а това незначително кътче в безкрая,
където да си направим и Ада, и Рая. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
