НАЙ-ЧИСТАТА ЛЮБОВ
Тя казва: "Щастлива бях с тебе".
Гласът й във тъмното глухо звучи;
няма ток и в кухничката погребват
своите жалки от немощ мечти.
Няма ток и свещта пращи и пука,
а Февруари беснее навън и фучи:
прането се блъска страхливо в олука
с ръце на удавник, загинал почти.
Наоколо - сенки. И в сенките расне
умората сива на живота им сив...
Мъжът отвръща: "Ти беше прекрасна.
С тебе наистина бил съм щастлив".
"Мили - тя казва, - не зная как стана."
Притеснена, смутена, в него гуши се тя.
"Нищо! - отвръща й. - Нищо ми няма." -
И гледа умислен в нощта.
...Сега ако кажа, че човекът не страда,
ще повярва ли някой от вас?
Тъй се случило, така им се пада,
да страдат - ще добавя и аз.
В тая банална семейна идилия
не виждам нещо да не си е наред...
Като пристанище, напуснато от свойта флотилия,
свети в тъмното силуетът му блед.
Ала странното оттука започва,
от измъчената им стара Любов...
Тя виси над главите им като египетска котва,
сурова като езически бог,
и момичето - уплашено от нея, притиска
до сърцето изстинало своя тъжен любим...
И авторът мисли, че няма по-чиста
от Любовта, позволила ни да се разделим. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
