Въведение

("Младите хищници") ЛЯВАТА РЪКА НА МРАКА

25.08.1997. Чета Новия завет, Евангелие от Матея.

Непротивенето на Злото според внушението на Иисус е в действителност фина психологическа атака, която цели:
първо - да отнеме инициативата от извършителя на зло;
второ - налагането на Добро чрез кротост и смирение. Така мидата превръща в бисер песъчинката, която й причинява страдание, т.е.:
трето - от инициативата на Злото (не чрез противостоене) се използва вложената отначало енергия, която се преобразува в нещо, качествено противоположно като резултат.

Цялата операция преследва идеята носителят на Зло да бъде впримчен от собствения си грях, а победителят се извисява в духовността като творческа сила.

Дали това не е предистория на диалектическото единство на противоречията, на схващането за неделимостта на света и взаимната обусловеност между Добро и Зло, между покой и действие, между хармония и идея?

Размишлявайки така, стигаме до двете начала в човешката природа:
- мъжкото - активно, агресивно, оплодяващо; и
- женското - привидно пасивно, отстъпчиво и раждащо.

И по-нататък... Отсъствието на Зло би превърнало света в блато. Фактически излиза, че Злото - в контекста на християнската философия, е първичен импулс за всяка творческа мисия.

Взривяването на българската държавност отвътре, като Зло, е отличен повод за активизиране на духовните съпротивителни енергии в лоното на българската нация. Покрай разбойническото разграбване на съграденото от цял народ "хубавите хора" (начело с лукановци, татарчевци, жанвиденовци, илияпавловци и прочие) постигнаха нещо немислимо доскоро: обеднелият и наплашен народ в нещастието си почва да се втвърдява около духовните начала на българщината. Мародерите - както търтеите при пчелните семейства - веднъж извършили своето (ограбването, разсипията, разпиляването не само на държавата България, но и на младото поколение) - вероятно ще бъдат изтласкани или всмукани в набиращия постепенно инерция процес на държавно строителство и духовно пречистване на нацията.

Два дена и две нощи изкарах в летаргия: като че Някой беше сложил похлупак отгоре ми.

"А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом"... Извадена от контекста (гл.6, ст.3-4), фразата променя диаметрално смисъла си. Това е пример за една от манипулациите на атеистичната комунистическа пропаганда срещу мъдростта на Библията.

Библията е летопис на зараждащото се модерно съзнание, чието развитие не спира с края на Евангелието и Деянията апостолови, а носи проекция за по-нататъшно творчество.

Според логиката на Иисус: остави циреят докрай да набере, и той сам ще се пукне; лошата идея сама ще се обори. (Има го това мнение и у Маркс; той казва: остави една идея да се осъществи докрай, и тя сама ще се опровергае. Но - обобщавайки, Маркс преобръща христовата теза, според която Доброто е по-силно. За комунистическия гений Добро и Зло са равностойни антагонисти.)

Ами комунистическата система не се ли пукна от само себе си като нагноил докрай цирей?!

26.08.1997. Днес е годишнина от смъртта на дядо. В моите представи той е Йоан Предтеча с грубата нежност и жизнената сила и величие да се противопоставя на всичко и всички, за да съгради храм с правилата на нравствеността, където Достойнство и Чест царуват.

Тоя мой предтеча е един от събеседниците ми, когато съм в затруднение. Не съм го запомнил да пали свещи, да бие чело пред варакосани икони; лъх на орна земя, звън не на черковни камбани, а простичка песен на чучулига, мирис на пот и конски тор, вкус на зрели ягоди и череши, ухание на пърлена свинска четина, лай на ловни кучета и какво ли още не от зората на моя живот... ми е наследство и сила от тоз мой много скъп на сърцето ми труженик.

И почти библейския завет от него... Тоя неспокоен и гневен, и нежен работник във всичките си грехове - а е бил доста грешен, без съмнение! - е успял да роди, отгледа, възпита три плодоносни дъщери и син чрез труд, труд и труд. При него богатството наистина иде като достойнство, не като пладнешки грабеж. Животът му ми внушава, че честно придобитото и съхранено имане е основа за националното ни самочувствие.

Ако българинът днес е унижен пред чужденците, то е защото комунизмът като идеология ни превърна в нация от ратаи. Първата грижа на "другарите и другарките" подир Девети (ІХ.1944-та) е била да разпердушинят интелигенцията, обвинявайки я в предателствоо, да унищожат стопанина, обвинявайки го в егоизъм и саможивост - нищо, че тоя стопанин бе сбирал имот от собствената си пот и потта на цялата си челяд.

Родените след "победата" бяхме възпитавани да уважаваме държавата за сметка на рода си и себе си, бедността да приемаме за качество, самоотрицанието да ни главозамайва. А може ли да има здрава държава, ако е строена от наемници, бедняци и отродници?

Ето защо например селяните масово крадяха от "своето", от т.нар. общонародна и кооперативна собственост, работеха калпаво в огромното си мнозинство и - с изтръгнати насила корени - надпреварваха се да търчат към "социалистическите обекти на републиката" и се пилееха по градовете.

Гледам ги сега тия мои връстници как стръвно пляскат белот надвечер, притърчат да поработват върху върнатите им наследствени нивици на село и завистливо заничат към лъскавеещите придобивки на Западния свят.

Те, пък и аз в това число, са осъдени да си умрат с ратайско съзнание, подигайки се на пръсти иззад крепостните зидове на благоденстваща Европа.

Да потрошиш сто-сто и петдесет хиляди лева* в някое луксозно място, създадено за заможни хора, да се лепнеш зад волана на мощен автомобил с цената на куп лишения и заеми - това е днес тъпата ни мечта.

Нещо болнаво и сбъркано виждам в таз мания да се покажем богати, когато не сме, да се срамуваме от българския си нрав, да се маскираме под чужда външност и с чужди, не български имена.

И ми идва на ум писаното от Данко (Йордан Кръчмаров) от добруджанското село Гурково, скромен приятел и блестящ поет:

На масата - гръбнак от риба.
Вода и хляб. И сол.
Щурецът тихичко засвирва
с цигулката под селския ми трон.
Разчупвам хляба... Тихо шепна
молитвата на моя род -
за здраве, дъжд, за есен светла,
за честен хляб. И за живот.

______________________
_{* По тогавашния курс на лева.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: