Порто Фино

СМИРЕНИЕ

Повод за това стихотворение
е кротката дума смирение.
Колко дълго я търсих
и къде ли не,
само дето не паднах на колене:
в делника и в празника на тоя народ,
в глупостта и в бедите на тоя живот.
Като индиански ловец в храстите свит
с нехаен и непукистки вид
или свит на четири зад някоя трънка
край пътечката тънка от стъпки човешки,
объркан от грешки и смешки
и често - отчайващо сам,
загледан в небето, печален и ням,
опитвах се да си представя
как чрез смирение животът ми се оправя.

И тъкмо открил, че то е у мене,
започваше старото мое световъртене...
Като плондер от страсти издут,
се изхвърлях в облаците. Като луд
назидавах, заплашвах, сочех с пръст.
Горд, обладан от праведна мъст,
призовавах да бъдат осъдени всички
до шия затънали в греха си душички.

О боже, и някой да не си помисли,
че злото с повече злоба се чисти!
Напротив, напротив...

Престанах да спя,
обладан от жаждата етикети да лепя,
да издавам безапелационни изявления
за разните му там прегрешения:
ситни и по-едри нарушения на морала,
изобщо, биех камбаната на съвестта заспала...

...Докато на самолюбието пред олтара висок
един ден ми се видя тъпо да се правя на бог
с нозе в калта,
с чело в звездите -
и така започна моето падение
с писането именно на това стихотворение.
Накрая - каталясал, брадясал,
опротивял сам на себе си,
озадачен,
открих, че смирението никне у мен,
подава листенца от чернозема
и сърцето ми отвътре нежно превзема.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: