МОНИКА
(Или реквием за комунизма)
Кой вятър те довея, скъпа Моника, в ерата на нашето варварство детско, в епохата на устните хармоники и на ония неприлични песни за пиратски кораб и блудна дама, за сандък злато и брадясал капитан, за "Чико от Порто Рико", за "Темпико-Темпико, Темпико е в Мексико", за "Малката креолка от Венецуела" и за "Боцмане-е, къде си куче еднооко"...?
О Моника! Ти бе най-сладкото момиче на земята, може би понеже ни беше съвсем непозната и с оная бяла рокля на кървави точици изгря като Приказна лилия в живота ни.
Даже потресът все още не успява да изтрие илюзията, с която бяхме лъгани ние.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|