Порто Фино

СОРЕН ЛЪЖЕЦА

В къщурката под големия кестен зелен
в самия край, сред боклуците на квартала
самичък живееше старият дядо Сорен -
педя душица, две педи - брадата му бяла.

Събирахме се децата от няколко махали
да слушаме как дядо Сорен ще ни лъже:
как ходил в далечни земи,
как вършел бели,
как се срещал със хора от кол и от въже,
как от невероятно заплетени положения
с хитрост се измъквал,
проникнал даже в самия Пъкъл,
бил посрещнат от дяволите рогати
и ги измамил, разбира се, без да си изпати...

Друг път ни разправяше за Райските селения,
за онез чудни небесни знамения,
които предвещават това и онова,
дето ще се стовари върху нечия глава,
или пък някому ще се усмихне щастието -
ще се събуди една сутрин ужасно богат:
и ще лапа само баклава и пасти,
и ще носи костюм от най-скъпия плат...

Подир обяд - вместо да спим по леглата си,
скришом от майките и бабите
ние се измъквахме и тичахме натам,
към запустялото дворче с големите кактуси
при Сорен Лъжеца, който живееше сам.

И тъй той ни разправи
как срещнал веднъж
един много странен и опърпан мъж...
И мъжът му поискал коричка хляб.
Бил кожа и кости, толкова слаб,
че Сорен,
който в оня момент
абсолютно случайно нямал залъче хлебец,
изтърчал до бакалина - също арменец,
и се помолил: "Таквор, дай малко хляб!
Оня човек там, отзад,
като го гледам, душа бере"...

И Таквор му рекъл: "Ами добре!"
И му дал.
Ама хлябът, който обикновено е бял,
бил прегорял като въглен, и не само това! -
бил влажен и мухлясал.

"Какво си ми дал!?" - извикал Сорен Лъжеца.
"Каквото си заслужил" - отвърнал хитрецът.
И що да стори бедният Сорен,
отнесъл това нещо на госта необикновен...

Ала госта вече го нямало,
независимо че Сорен го призовавал
и заничал из тръните край оградата
и зад кактусите по двора...

А вечерта се извила буря там горе,
в небесата.
Зашумели дърветата страшно,
разтреперала се земята
и се раздвижила като вълните в открито море.
От забуления с прахоляк и боклуци свод
треснала светкавица и Сорен видял
бакалина Таквор да се щура обезумял
и да пита насъбралия се беден народ
кой му е запалил милия имот...
------------
Ей така ни омайваше Лъжеца Сорен -
педя душица, две педи брада,
най-добрият човек, ако питате мен,
но и аз го сънувах като дявол с рога.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: