Порто Фино

ЛЮБИТЕЛИ НА ПРИРОДАТА

На Re.

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да знае, че
с дръвчето не бива да се спори,
а само гальовно да му се говори.
Понеже то е толкова крехко,
че въобще и изобщо не бива
да му се пречи да се развива
и понеже са много опасни
за него всички мисли нещастни,
с които човекът е така зареден
като автомат "Калашников" от първия си ден,
когато се е почувствал засегнат, обиден,
злочест, изоставен...

А дръвчето къде да отиде,
какво да направи,
нали!
И да не мислите, че не го боли?!

Боли го, разбира се, и още как...
Щом слънце го пърли от зори до мрак,
щом буря клоните му превива
или мраз хищни зъби в снагата му впива.

Боли го и когато някое детенце
отскубне от него дори и листенце
или сантиментална душица
издълбае върху кората му летяща птица
и на себе си и любимата малките имена
под сърце, пронизано от летяща стрела...

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да е наясно, че
всичко, което е върху Земята,
се крепи върху тревите и дървесата
и в спокойното величие на тоя зелен океан
човекът и приютен и приласкан.

А след време - когато ония двамата
вече престанат да идват, за ръцете си хванати,
и изобщо,
когато ги няма никакви вече
и животът ги разпилее далече
един от друг
и помежду им свие арктически студ,
тогава дръвчето се вижда застанало
пред издълбания от безразличието им ров
да носи върху себе си раните
на една отлетяла незабравима Любов.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: