Порто Фино

ПРАЗНИК ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА

Като четиримоторен бомбардировач
бръмбарът рогач
със своето хулиганство
наруши въздушното пространство
на една черквица саката,
полегнала на хълбок посред планината.
И разни богомолци и баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще,
се юрнаха да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друга си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът рогач пикира,
блесна с острие като секира
в полумрака на божия храм
и се заби точно там,
посред венците сухи и изветрели,
посред избелелите и прашасали дантели,
без никой дори да го гони
над изгърбените черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в Спасителя се хряссссна...

Объркан, учуден се дръпна, подхвръкна
и се пльосна сред свещите запалени
в чест на Незнамкой светия -
от тия,
дето са вършели чудеса
и силно за тая работа са похвалени
в дебелите книги свещени
от разни отчета вдъхновени.

И му припари от огъня тогава,
от тая под задника му жарава
и подобно божия стрела
бръмбарът рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с екскурзианти
не можеха да се разминат и тъкмо
шофьорите гръмогласно се псуваха.
И не можеше да се разбере
какво са майките им виновни
за тия техни глупости световни.
Обаче
бръмбарът, както летеше - уморен,
а и защото беше вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на оня мъж,
който - с червената си шапка,
се бе покатерил върху капака
на една бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:

"Насаааам! Насааам, народе!
Тая вечер за ветераните от войната
ще са мезетата и вината.
Ще има танцьорки, певци и смешници
за нашите храбри войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тука е гювечът голям..."

И пред скупчените зяпачи
той дръпна патетично-скучна реч
и тъй дълго говореше и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.

И понеже слънцето вече
зад планинския хребет залязваше
в постепенно сгъстяващия се мрак -
докато шумеше тълпата и тъпаше
от крак на крак,
високо там, посред небесата
като кървава капка в тревата
над цялата суетня и над всички
бръмбарът заблестя като звездичка.

И тогава настана оня върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници...

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: