ПРАЗНИК ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА
Като четиримоторен бомбардировач бръмбарът рогач със своето хулиганство наруши въздушното пространство на една черквица саката, полегнала на хълбок посред планината. И разни богомолци и баби, така притеснени с техните слаби познания върху бръмбарите въобще, се юрнаха да бягат и се скупчиха на вратата, където един си изкълчи ръката, друга си изгуби в навалицата главата, на трети и четвърти им се подкосиха краката и от цялата дандания не стана ясно, че това летящо е съвсем безопасно.
Обаче бръмбарът рогач пикира, блесна с острие като секира в полумрака на божия храм и се заби точно там, посред венците сухи и изветрели, посред избелелите и прашасали дантели, без никой дори да го гони над изгърбените черковни икони, и с ръмжене диво и бясно право в Спасителя се хряссссна...
Объркан, учуден се дръпна, подхвръкна и се пльосна сред свещите запалени в чест на Незнамкой светия - от тия, дето са вършели чудеса и силно за тая работа са похвалени в дебелите книги свещени от разни отчета вдъхновени.
И му припари от огъня тогава, от тая под задника му жарава и подобно божия стрела бръмбарът рогач полетя над площадчето, над селцето, където два автобуса с екскурзианти не можеха да се разминат и тъкмо шофьорите гръмогласно се псуваха. И не можеше да се разбере какво са майките им виновни за тия техни глупости световни. Обаче бръмбарът, както летеше - уморен, а и защото беше вече в черквата веднъж, блъсна се в мустаците на оня мъж, който - с червената си шапка, се бе покатерил върху капака на една бъчва с дъждовна вода и зовеше през електрическа фуния:
"Насаааам! Насааам, народе! Тая вечер за ветераните от войната ще са мезетата и вината. Ще има танцьорки, певци и смешници за нашите храбри войници. Насааааам, народе! Насам! Тука е гювечът голям..."
И пред скупчените зяпачи той дръпна патетично-скучна реч и тъй дълго говореше и говореше, че бръмбарът отлетя надалеч.
И понеже слънцето вече зад планинския хребет залязваше в постепенно сгъстяващия се мрак - докато шумеше тълпата и тъпаше от крак на крак, високо там, посред небесата като кървава капка в тревата над цялата суетня и над всички бръмбарът заблестя като звездичка.
И тогава настана оня върховен миг, когато над смълчаните човешки редици вместо "ура" се понесе протяжният вик на умиращите от раните си войници...
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|