МАГАРЕШКИЯТ ТРЪН
На поляната, затрупана с битова смрад (обичайните фекалии, обелки, лигнин, талаш, стърготини от изтеклите романтични години - светли спомени от полагане основите на концлагерите и оковите, смарангясали зелки, лелки, манджи, салати, кукла-инвалид с откъснат крак, оглозгани политици, два от пикоч прогнили юргана)... Та на същата тая наша родна поляна сред торбите с люспи картофени, три спукани пластмасови кофи, поломени саксии, стари вестници, стъклария, от целия ни досегашен живот гнусотии, на поляната - значи, край нашия блок, гледам, появил се трън пъстроок.
Едно такова растение, направо - бурен, като че нарочно от извънземните турен да дразни хората разни, които не знаят, а може би не разбират, ме Животът все някой бодливец намира да ни подскаже естествено за присъствието си тържествено дори там, където не го и очакват, ами живеят, единствено за да се оплакват.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|