НЕВРЪСТНИТЕ ВЛЮБЕНИ
"Светни си с фенерчето" - тя казва,
докато рови той в нейната пазва
и все не уцелва оная вратичка,
зад която го чака горкото момиче.
След боричкане между двамата,
обезверен, той влиза в банята
и чува тя озадачена в леглото
как навънка се плиска сурово животът.
Всъщност, вали пороен дъжд...
"Миличък-моичък, какъв си ми мъж!" -
настойчиво гали и го успокоява,
и значи, взема нещата в свои ръце;
целува отчаяното му хлапашко лице:
"Нали знаеш, колко много си те обичам...
Гледай, глупчо! Нали ужасно ме харесваш?!"
И сред стаята се върти на пета,
за да се види подробно плътта...
"Харесвам те" - унило отвръща й той
и се хвърлят отново в леглото
като войничета в кръвопролитен бой
в името на Негово величество Живота.
Плющи дъжд. Гръмотевици тряскат.
Градът сякаш тая нощ ръкопляска,
за да посрещне Изгревът на сутринта
не двама невръстни,
а млад мъж и чаровна жена. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
