Въведение

"Не викай Дявола
че да не дойде...
и да те видя аз тогаз!..." _{(vizantiika; от Стара Загора)}

"Ей, страшна си!..." _{(Tedi62; от Ловеч)}
_{Из форум "Поезия", 9 юни 2006 г.}

("Младите хищници") МЕХМЕД КАБРЪЗЛЪ ПАША

25.06.1998. Има страници у Т.Жечевата "Българският Великден", от които тръпки ме побиват. Например - разговорът между Петко Славейков от Търново и пловдивчанина д-р Чомаков (в качеството им на пратеници от страна на българското население) с Мехмед Кабръзлъ паша (в длъжността му на велик везир).

Става тоя разговор на 9 юни 1961 г. в дома на турския министър. Двамата дошли да се оплачат от гръцките владици, пък големецът отначало не успява да ги разбере, приема ги като хора, зарязали работата си, надъхани от Запада и от Русия. Постепенно го обръщат на своя страна...

Какво толкова им казва?! От думите му изтръпвам, независимо че са се оттекли близо сто и четиридесет години от оня ден. Ето какво им казва!

"Но каквото и да е то, и право да имате, вие едно бъркате: че много бързате. Вие, както разбирам, искате с едно побутване да съборите една бина (твърдина)* от четиристотин години. То не може тъй. Каквато и да е неправдата, която ви е споходила, наш ли е кабахатът, ваш ли е, ама то станало, една власт е то, караказанска (черна изградена) власт, но тя е власт утвърдена от времето и току-тъй, бир текмейле (с ритник) тя не може да се събори, а още повече, когато е руханиджес (яко вкопана) и корените й биват много дълбоки и не се видят, не личи де да копаеш, за да изкорениш по-лесно, и не можеш да го поклатиш, в опасност да не падне и да те затисне.

Знаете ли вий** какво нещо е туй Караказан, на трикхане що го казват, и каква сила има той и сега? Знаете ли, че и днес, ако един карабашин (чернокапец) от тях, като наметне онуй черното, дето го турят на главите си, та кога дойде в Паша капия (в правителствената сграда), цялата Паша капия затреперва от него, и вярвайте ме, алим, Аллах трепери, ви казвам. Вяра е туй, толкоз народ влече подире си. Такваз една рана да отвориш на правителството не е шега..."

С други думи, казано на днешен български, рекъл им: Омитайте се, отдето сте дошли, не ми създавайте ядове, аламинут не става то, доста вода трябва да изтече, докато се промени манталитетът на тоз народ.

А двамцата, според самия Петко (бил тогаз 34-годишен), отвръщат: "Та ние, ефендим, това искаме - да дадем на правителството да разбере, че е ни толкоз страшен, ни толкоз силен Караказан днес, каквото е бил преди време. Неговата сила е била в нашето мълчание и потаяване, в нашето с него дружене и съединение и той тази си сила опита против правителството и остана излъган, и днес не е... Неговият народ (има предвид - гърците) се отдели от него и го отритна; а това се домогва днес и нашият народ. Днес няма народ подире му, няма и сила; той плаши с нас, а ние не сме с него; това искаме да стане явно, че ние не сме с него и не можем да бъдем с него".

Тук опитът, традицията в управлението на огромната, разпростряла се на три континента Османска империя заговорва - пак в оня библейски слог и ритъм: "Може и тъй да е, но как аз мога да повярвам тебе или тогоз и оногоз? Вие, учените, и тези, дето са ходили да се шляят по Европа, вие вяра нямате, за вас е лесно да се отметнете не от Караказан, ами и от Господа, и от Пророците му, но кой слуша вас! Я да видим какво мислят онези вашите каракалпаклии - дали подир вас ще вървят, или подир карабашите ваши. Тука има свят, има грехове, а там има Рай, има мъка, и комай не се решава всеки да отиде в Джендема, като знае, че и Джениетът (Раят), и Джендемът (Адът) са в ръцете на карабашите".

Когато в края д-р Чомаков смирено предлага Кабръзлията да сондира мнение по тоя въпрос с други двама правителствени хора - Фуат паша и Али паша, понеже били "по-добре осветлени" по темата, "той се някак счумри". "Ние - продължава Славейков - бяхме станали на крака, за да си ходим. Той помълча и после зина, та каза: "Не мога аз и от техните глави ум да вземам, и те са Европа маймунларъндан (европейски маймуни), и те са се научили с огледала да оправят; тъй се държава не оправя. Тях ако слушате, вий няма скоро да видите отървание от Караказан. Те лъжат" (Цитирано по "П. Р. Славейков, събр.съчинения", С. 1969 г., стр. 138-144.).

...Ей го пак същия проблем: за припряността и за времето, което изисква всяка ферментация, всяко преображение - особено пък в духовните пространства. Дали от туй пусто бързане не си влачим лихвите и досега? Дали вместо вино не получихме оцет? То байганьовците, като чета и гледам, плъпнали навсякъде, шупнали като старо гюбре, роят се от Нищото досущ като винената мушица, която е в състояние да съсипе и най-качествения материал.

Поклон пред сърцатите пратеници на нашенци! Повече обаче ме озадачава как думите на османлията големец съответстват на христовата препоръка, образно казано: циреят*** - преди сам да набере, да набере достатъчно - пипнеш ли го, по-лошо става.

_____________________________________________________
_{* и ** Подчертаването чрез удебеления шрифт, както и поясненията в скоби - от tisss.}

*** _{Шумният дебат за недостойните в достойната Държавна сигурност, която винаги е обслужвала преди всичко т.нар. "елит".}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: