"...поне аз така го виждам..."
Горното е от Вашата реплика. Луций Аней Сенека (5 г.пр.Хр.- 65 г.) и на мен ми е сред любимите събеседници; виж, другите двама (Сцевола и Фабриций) нещо ми се губят. Идеята Ви е чудесна.
Почетох из т.нар. tetradka.buntarite.com - и едно мнение: Философите, особено поетите между тях, понякога говорят на висок, метафоричен до изнемога стил. Но тия диалози, които човечеството води от зората на цивилизацията, са предназначени основно за по-широк кръг четящи и мислещи.
Под ръка ми е строфа на Тодор Чонов* от стихотворението "Посвещение" към един друг поет, Николай Заяков:
Отколешни и постоянни -
свят истински и свят фалшив.
Два свята: грохот и мълчание,
събрани във един мотив.
Malampay го е казал по-рязко, по-точно. Великите ни размишления са - според мен - да подигнат самочувствието на унижения и оскърбен българин.
Бъдете здрав! Ще чакам с интерес Вашия отговор, като начало на замислената дискусия върху стила ни на писане. 
_____________________________
* Т.Чонов, сб."Сълза", изд.1983, стр.41.
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
