Горното е от Вашата реплика. Луций Аней Сенека (5 г.пр.Хр.- 65 г.) и на мен ми е сред любимите събеседници; виж, другите двама (Сцевола и Фабриций) нещо ми се губят.
Л.А.Сенека " Нравствени писма до Луцилий" т.1. Колкото до цитираните имена ( на Сцевола, и на Фабриций) в цитираните писма Сенека ги упоменава, за да постигне определено внушение. Същите са исторически личности.
Г.Л.Сцевола - 508г. пр.н.е - малка справка ( извинявам се, че не е на български)
Сцево́ла (“левша”) Гай Муций - по античному преданию, римский герой - юноша, пробравшийся в лагерь неприятеля, чтобы убить этрусского царя Порсену. Был схвачен и, демонстрируя презрение к боли и смерти, сам опустил правую руку в огонь.
Когда в Риме узнали о том, что царь этрусков готовится совершить нападение на земли римлян, в лагерь этрусков был направлен патриций Муций Сцевола. Прибыв во враждебный лагерь, Сцевола долго отговаривал этрусков от намерения напасть на Рим и даже соглашался принести дары воинственному противнику. Царь этрусков был непреклонен: "Рим должен пасть!" Тогда Муций Сцевола, исчерпав все доводы, использовал в переговорах последний аргумент: он вытянул руку над огнем очага и хладнокровно сжег ее. Царь этрусков был потрясен силой духа посланца римлян. Его решимость напасть на Рим была поколеблена: ведь он увидел, как сильны духом и мужественны те, на кого он собирается напасть.
За Фабриций е доста по-дълго - но мисля, източника вече е посочен.
Колкото до останалата част - до стила или до мястото също ще приведа един цитат, на един редовен читател Графът
"Бих искал да поясня предишното си писание. Далеч съм от мисълта да отричам творчеството на “ясните”. Те имат своето място и роля. Но това са две различни не течения, а реки! В художественото творчество въобще, не само в поезията или литературата. И се изкушавам (щом ще се разхождаме в историята) да дам пример от музиката – официалното мнение за Бетховен приживе е било, че е някакъв луд, който твори нетърпими и неразбираеми за нормалните хора звуци. Но е имало и хора (и творци!), които са го боготворели още тогава...
Затова аз използвах преди думата “ниво” – не като обида, а като характеристика на виждания и предпочитания. И продължавам да твърдя, че “обитателите” на една от “реките” не би трябвало да оценяват другите - нещо, към което нямат афинитет и им е неясно.
Който обича етикети по рафтовете – моля, заповядайте ето тук.
Който обича да си поблъска главата с кръстословици – моля, ето ви.
А кой ще остане в бъдещето по-добре да не се гадае – за един творец такава мисъл е пагубна!..."
Не считам, че въобще следва да се говори за унижените и оскърбените. Мисля, че това е дело индивидуално и е въпрос на Духа, който е във всеки от нас.
Ще Ви бъда благодарен, ако не се цитират други сайтове в нашият разговор. Благодаря Ви за вниманието. Бъдете добре!
--------------------
Всяко време си иска нещото
http://tetradka.buntarite.com/
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
