Въведение

Обичам рицарските турнири. Но за да не спорим заради самото спорене, ето някои пояснения!

1. Руският ми е втора специалност, тъй че не ми е чак толкоз проблем да разбера приведените сведения за Гай Муций и неговия подвиг в героическите идилии на Древния Рим. Същото ще река и за благородния Фабриций.

2. Що за изискан опонент, или най-общо казано - събеседник, е цитираният от Вас "редовен читател Графът", надявам се: в хода на диалозите да ми се изясни.

3. Озадачи ме деленето на "ясни" и - меко казано, "неразбираеми", особено при толкова солиден аргумент, като примера Ви с Бетховен, когото (както и Сенека) високо ценя.

Значи, дотук относно "етикетите" и "кръстословиците"!!!

4. Силно на Ваша страна съм по въпроса "кой ще остане в бъдещето", т.е. - за суетността. (Признавам, и аз пробвам да се съпротивявам, макар и без особен успех, на тая напаст.)

Сега, след като бегло очертах общите ни съгласия и несъгласията помежду ни, ще ми се да се съсредоточим:
- за окултното, езотеричното ли ще говорим?
- за оредяващите и обезличаваните ден след ден представи кои сме и защо сме на тоя свят ние, българите?
- или ...нещо друго, което вероятно е непостижимо за мен?

Когато наоколо е така неподредено, предлагам да подходим като съмишленици, които доизясняват позицията си, схващанията си за човека и света. Всички усилия на разума са да обясни разбираемо живия живот от гледна точка на собствената ни неповторимо лична, родова и национална участ. С грациозен поклон към древните мъдреци, Елада на Сократ, Платон и Аристотел, романската културна съкровищница, свещените книги на човечеството... сърцето, ума, интуицията ми са ме създали българин. Та като отваряме дума за стила, предполагам - и Вие предпочитате уравновесеното "говорене".

С любопитство очаквам отговора Ви. Бъдете здрав!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: