Как да не чета! Чета стиховете Ви. Аз обаче съм лош ценител, пък вече ми е и невъзможно да Ви коря; в моите представи вече сте нещо, доста по-добро от капризната фигура Поет.
Много ми хареса онова, пред гроба на Висоцки...
Уморена, тревата притиска надолу листа. Тя е маска и същност в последната негова роля. Той е там, ние - тук; между нас е черта, между нас - не, но у нас - се завръща другарят след боя.
Бъдете здрав!
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|