Цитат:

---

<sub>Тези дванайсет реда са родени в отговор на отвратителното отношение към семейството ми от страна на моите родители, както и по повод различни наши лични неблагополучия - на мен: с високомерните парвенюта от "Комсомолска искра", на жена ми: в усилието да си намери редовна работа. Живеехме бедно и в непрекъснати грижи, притеснения и тормоз... но живеехме. (Все пак - не безопасно: жена ми се трови два пъти в опити да се самоубие...).

М. Берберов на именния си ден през 1980 г. или 1979 г. пожела да му го посветя това стихотворение, а жена ми ми се сърдеше, защото - казваше тя, "то си е посветено баш на нас".</sub>


КОСЕНАТА ТРЕВА

_{На Михаил Берберов}

Боли ли я косената трева...
Нима я чухме някога да плаче?
А колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат.

Минава Нощ. Минават ден и два.
Тя вдига нови кълнове нагоре.
И расне пак косената трева -
оная, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче.
И казвам си: "Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!"

---

Сега виждам този стих. Чудесен е. На човека е нужна жилавостта и мъдростта на тревата за да изправи глава и да продължи.
Искрени адмирации и поздравления!

Екстри: