Въведение

("Младите хищници") УНИЖЕНИЕТО ПОЧВА ОТ РЕЧТА

08.07.1998. Тончо Жечеви му работи! Върви си плавно, занимателно разказът, па току авторът изтърси някоя чужда, бамбашка дума. Разправя за Тодор Икономов, явно с обич говори, с пристрастие за тоз по-неизвестен сред възрожденските ни образи, и ни в клин-ни в ръкав: "Тук той (Икономов - бел.м., Г.Б.) епатира синодалните старци със своя консерватизъм, спечелва си славата на заклет консерватор"... Скачам да ровя в речника за чуждите думи що ще рече "епатира", но в тоя речник не почели въпросната дума; намирисва ми да е френска и в малкия речник от 14 500 думи на Бл. Даков и М. Каракашева от 1960 г. откривам, че epatant в разговорния френски означава "изумителен". В големия речник на Благой Мавров от 1950-та има цяло гнездо от сродните на "епатант" - "епате" (слисан, смаян), "епатман" (зачудване, сащисване), но първичното значение е "сплеснатост"; "епатер" (счупвам крак или подпора; сплесквам; просвам на земята), "епатьор" (който обича да смайва, любител на сензации).

Достопочтеният наблюдателен професор изровил таз думица от разговорната френска реч вероятно случайно... Случайно ли! Да бе някой невежа, бих приел за случайно; целта очевидно е да се въведе чуждицата вместо простоватото нашенско "изненадва", да се шашнем ний, българите, да се "сплескаме", пардон - "да се епатираме".

Така в далечната 1967-ма, лятото, войник в ракетен дивизион нейде из букаците около пътя Хасково-Харманли, готвейки се за кандидатстудентски изпити по български и литература по разкошната - кой каквото ще да каже! - "Панорама на българската литература" от проф. Пантелей Зарев, налетях на думата "еманация". Значи (цитирам): "Наистина Ботев* е рядко изключителна личност, най-вдъхновена еманация..." и т.н. Лесно ми беше, но и в леснотията има мизерии: таз еманация бяха я почели в речника за чуждите думи с цели четири значения. И аз бая се чудих, кое точно значение е имал на ум авторът - 1. Излъчване, отделяне на нещо? 2. Излъчване на радиоактивни вещества? 3. Радиоактивен благороден газ, продукт от разпадането на радиоактивните вещества радий, актиний и торий? Или 4. Излъчваното от божеството световно разнообразие. Според Платон божеството излъчва световния разум, световната душа и сетивния свят..." Ега ти! Ай иди го разбери...

Е, записах си я най-старателно таз "еманация", па я плеснах подир месец и аз в писмената си работа, тъй да се каже, за аромат и показ я плеснах: айде де, и ний сме закачили по нещичко оттук-оттам, не сме хептен българин-туземец...

Питал съм по тоя повод преди двайсетина години Иван Сарандев поради что нашите учени хора се срамят да приказват по български: да не би да се опасяват, че ще ги вземе светът асъл за българи, та изпъстрят особено литературноисторическите си разбори с чуждици, с непонятни за масовия българин словца. Иван се поокашля изтежко, изтегли тъничка като пиявица усмивка под носа, па рече: "Всяка наука си служи с терминология, какво има да се чудиш!"

Въпреки че се насилих да я разбера таз мистерия (ето, вече съм на петдесет и два лазарника), и дотук умът ми не го побира: какво общо има, да речем, Ботев с ядрената физика или с отделянето на газове, па колкото и благородни да са те според г-жа Физиката.

Значи, въпросът ми е: за кого творят родните светила по български и история? За шепа дълбоки специалисти или за милионите българи?! За да не изглежда въпросът пресилен упрек, мога да посоча какъв айрян от чуждици се лее из писмената реч на последователи днешни на току поменатите двама големи учени (Т. Жечев и П. Зарев). Ала мога и да посоча светила на българския небосклон, като проф. Александър Балабанов, Владимир Василев, акад. Петър Динеков, които не бъзикат българина с евтини, унизителни трикове, когато му говорят именно за род и език.

Може би съм наивник да мисля, че няма такава материя в областта на История, Литература, Народопсихология, Реч, която да не е възможно да се обсъжда на чист български без терминологични наукообразни примеси. Пък за всеки случай нашите автори що да не попоглеждат чат-пат към текстовете на Библията; щом християнският бог не се изкушава да се прави на извънземен, нас какво ни изкушава!

Моя позната, филолог по специалност, тъй се изрази: "Аз непрекъснато говоря на питомците си, че трябва да бъдат патриоти"... Ами с това патриоти вместо нашенското "родолюбци" дали не приличаш на оня лекар - върл тютюнджия с пожълтели от катрана нокти, който в чудесни беседи клеймял тютюнопушенето? - запитах я, и тя се засегна: "Виж какво, господин пурист, това "патриот" отдавна се е наложило над архаизма "родолюбци"... Обиди ми се милата.

То японецът не случайно е рекъл, че възпитанието на нацията почва от възпитанието на нейните учители. Ей тъй, стойностни наши хора внушават на българина да се прехласва пред чужди бръщолевеници, да мисли своето за низше.

Разбирам колко изискан в родолюбието си е един Захари Стоянов, изпълвайки близо осемстотинте печатни страници на "Записките" (Българската Библия) с благозвучната, нюансирана - богата на отсенки, подтекст, метафорични образи, алегории, внушени иронии "простонародна" българска реч.

Урок е не само туй, дето се изрича; урок е и начинът, по който си служим със словото.

Преписвам тия бележки от 1998-ма за немарата към родния български, която показват не само литературни историци, коментатори на българската литература, но и т.нар. ни интелигенция и политически елит, и ми изгрява пред очи русизмът нелицеприятный. Не съм чул тая чуждица**, дето в българския се превежда като прилагателно със значение "безпристрастен, справедлив"... (за разлика от руското наречие лицеприятно, което на български се превежда "пристрастно"), поне веднъж да е употребена с истинския си смисъл. От жаркий Карбовски, великите Кеворкян, Гарелов, Тошо Тошев, та до самия г-н Президент Първанов, всичките ни корифеи на словото, като отронят "нелицеприятно" с розови устица, разбират "неприятно". Е, ми... такваз колтурата: фасони, шегички, пунтипластика; боо-оси, боси, та ни духа!

___________________________________________________________
_{* Вж. П. Зарев, "Панорама на българската литература", НИ-1966, т. І, с. 283, 385.}

_{** Вж. "Русско-болгарский словарь", Москва-1969, с. 516 и с. 418.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: