Порто Фино

ГОЛЯМОТО НЕДЕЛНО ПРАНЕ*

Започва голямото неделно пране.
"Мръсните гащи и ризи вадете!" -
нарежда майката с подутите колене
и сапунена пяна до раменете.

Първи, разбира се, пристъпя смутен
големият син. Той носи... сутиен.
И дузина дамски пликчета носи
на моми дългокоси
големият син студент.

Поглеждат го презрително,
строго осъдително и заплашително.
Чува се: "Далече ще иде!
Е-е-ето ги значи неговите книги,
ето го значи неговото учение.
Ама че поколение!!!"

Естествено изръмжалият е бащата,
който здраво се е подпрял на вратата,
пиян-залян,
със своя каскет голям,
стоящ на главата му като тиган.

Той носи своя потник протрит
с мирис на пор и кромид.
Потника му мишките са го близали
заради солта, която на всяка твар е нужна.
Види се, и други живинки там са гризали
и вероятно са си живели дружно...

"Тоз потник му е от армията спомен" -
намесва се бабата и вади огромен
кървавочервен сукман.
Сукманът е като бойно знаме развян
и бухнат в коритото със сапуна,
докато бабата се криви като маймуна
и се киска
като пенсионирана народна артистка:
"От тоя сукман
трепереше нявга хайдушкият балкан"...

Ето че и дядото се показва.
По всичко личи, че го свива язвата:
кисел, сърдит, опикан, неумит,
той избухва като динамит
и започва да плещи познатите простотии,
бетер депутатин в Парлюмента.
Но бързо го успокояват,
като му връчват шишето с ракия.

И ораторът се умилява.
Щастлив, гащите си дава, но все пак
използва момента да дръпне паметна реч:
"Българийо, и гащите ми взеха!
Свърши се веч".

Последна - то се знай! - е дъщеричката.
Ах, какво ли мъкне във полите си тя???

"О боже! - възмущават се роднините. -
Кога го роди, бе? Казвай коя е гадината,
кой е щастливият баща!"

Извряква в коритото недоубитото,
недоудавеното българско дете.
И майка му тръсва:
"Сега ще го кръстим,
да се знай, че не е копеле,
да се помни чие е, кога порасте!"

____________________________________________________________
_{* Наред с "Чувството за вина" - това е сред нещата, които най си харесвам. Аз просто нямам никакъв вкус и нищо не разбирам от Поезия (бел. м. - tisss).}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: