ТИ, ДЪЖД
Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал",
над гробището с мъртвите поети,
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...
Ти, дъжд от очите на небето бледорезедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...
Ти, скитник с цветя на нищожни цели
от магазинчета стари...
Ти, дъжд на моето щастие -
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, проснати вред по земята...
Ти, дъжд!
Ти, евреино - търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...
О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
