ТИХИЯ РОМОЛ
Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух... (Гуидо Кавалканти, ХІІІ-ХІV в.)
Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято -
и това е нищо
пред нежността на моята мила.
Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите -
и това е нищо
пред нежността на моята мила.
Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие -
и това е нищо
пред нежността на моята мила. 
П.П.: Като студент в първи курс, силно ме впечатли в университетската библиотека четиристишие, цитирано в учебника по "Антична и западноевропейска литература". В ума ми бе рядко красиво момиче (Вера Ботева, от старозагорските села, студентка руска филология); то си имаше приятел-арабин с тъмносин очукан мерцедес, а после изчезна със своя арабин. Писах и разказ в нейна чест - "Мекият бял сняг". Четох й тоя разказ в празна зала на първия етаж на СУ-то и тя учтиво ме изтърпя, докато гъгнех и се запъвах, влюбен до уши, опротивял и на самия себе си. Идеше ми да крещя от яд, да блъскам с юмруци стените, че толкова слаб се усещам в нейно присъствие.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
