Цитат:

---

"Пусни нещо по-весело"...

Че това да не би да е тъжно, г-жо jiva! Реалността у нас е гротеска от най-чист вид, 110-процентова ирония. Сега, като огледах написаното по-горе с очите на страничен наблюдател, откривам колко смешен е бил оня важен шапкар, колко смешен съм бил и аз, тичайки подир ладата... Като че е толкова важно как се казва мутрата!

Не мога да си представя, че бих живял другаде, освен в България (с всичките й дивотии и чар). Кроткият учтив западноевропеец гледа екшъни, за да се почувства значителен, да усети тръпката на победителя; у нас - понеже всички сме все значителни личности, екшън е самият ни живот; дори когато ни опердашат през лице и ни сритат тъй, че от задните ни части се вдигне облак прахоляк, какво правим ние... Ние ставаме, изнизваме се на достатъчно разстояние от "раздаващия правосъдие" и почваме да му се зъбим, да го псуваме на майка като истински българи-юнаци.

Желая Ви крепко здраве и дечурлигата да Ви слушат!

---

"...у нас - понеже всички сме все значителни личности..." - какво пък е това?! Кое ли е "значителното" у нас като личности? Може би нашата дребнавост е така значителна? Или може би пък подлостта ни? Да, сетих се, завистливостта ни е така значителна, направо е колосална, това трябва да е значителното у нас, сигурно е така?! С една дума, смятам твърдението на автора за абсолютно голословно! Истината според мен е точно обратното на това, което така недообмислено си е позволил да каже...

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Екстри: