Въведение

("Младите хищници") ДОБРИ РУШИТЕЛИ, НО ЛОШИ ЗИДАРИ (2.)

_{Продължение}

В издадения през 1994-та сборник "Извори на българската история" (вж. цит.съч., изд. Отечество, съставители: Пенка Костадинова и Милен Куманов) си отбелязах фрапиращи определения за всичко онова, което въобще ляга в основата на представите отвън за нашия етнос. Ето ги тия утвърдени през вековната ни история определения за нас!

Първо - за траките. Из "История на гръко-персийските войни" на Херодот*: "Ако той (тракийският народ - бел.м. - Г.Б.) се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил по мое мнение непобедим и много по-силен от всички народи. Но това е невъзможно и надали може да стане някога; и затова са слаби". Из "История на Пелопонеската война" на Тукидид**: "...У тях (у траките - бел.м.) не би могло да се извърши нищо без подаръци".

Второ - за славяните. Из съчинението "Германия" на Публий Корнелий Тацит***: "...Бродят (славяните - бел.м.) за разбойничество из всяка част от горите и планините". Из "История на войните" от Прокопий Кесарийски: "...са напълно небрежни към себе си; (...) постоянно тънат в нечистота". Из "Стратегикон" на Псевдо-Маврикий: "...Живеят в безвластие и взаимно се ненавиждат". И в края на същия абзац: "Неверни са във всяко отношение". Из съчинението от VІІ век "Чудесата на св. Димитър Солунски": "...Плячкосваха, изпояждаха и изтребваха всичко, а каквото останеше, тъпчеха го с крака".

Трето - за прабългарите. Из "Похвално слово за крал Теодорих" от живелия между 473 и 521 г. Магнус Феликс Енодий: "Това е народът (...)който дълго време е извършвал войните си само с набези". Из "История на войните" от вече цитирания веднъж Прокопии Кесарийски: "Защото тези варвари опустошили всичко наред от Йонийския залив чак до предградията на Византион". Из също цитирания вече "Стратегикон" на Псевдо-Маврикий: "...владени не с любов, а със страх", "любопитни и потайни, притворни и неверни. Обладани са от алчност за пари. Те пренебрегват клетвата, не спазват договорите и не се задоволяват с дарове, но преди още да са взели дара, те замислят нападение и се отмятат от уговореното". В "Хронография" на Теофан Изповедник пък наричат прадедите ни "мръсен и нечист народ", който "напада и опустошава", говори се за "възгордели се", говори се като за напаст, сполетяла "ромеите за многото (им - на ромейте) грехове"...

Да, с пристрастие подбирах най-неприятните от тия определения. Да ни сочат с пръст отстрани било като че любимо занимание, някаква тиха перверзия за най-личните сред древните летописци. Странно, но то не ме обезкуражава; досещам се защо е писано и подчертано всичко отвратително изобщо в човешката природа. (Тия грехове са общовалидни за ранното детство на всеки етнос...) Но за мен тая подборка е солиден повод да говорим за цивилизацията по нашите земи вече от гледна точка на днешния българин.

* * *

Да противопоставяме Стефан Стамболов на по-неизвестния Тодор Икономов не е необходимо. Питам се само: защо нашата историография, па и литературата ни, само едната страна на медала показва, само на нея се любува и така затваря зрението си за онез национални деятели, които не са непременно увиснали на бесило, не са непременно уцелени с куршум в челото, месата и кървите им не са непременно гнили и съхнали по канари и усойни дерета. Смъртта, особено героическите й варианти, ли е изключителното средство за поучение? Съмнявам се.

Може би за мен, простосмъртния, животът е по-мил, отколкото у именитите тълкувачи на родна История, та ми се ще във възпитанието учителите на моя народ повече да съзерцават не касапницата, а Величествено преминаващия обикновен живот на обикновения човек. Писна ми да ме учат героично да мра, с лакърдии да ме омайват как "наште" на онез, "чуждите", мамата им разкатали с подвизи! За какъв дявол ми е то? Зле ли е да съм нормален, нормално да се трудя и нормално деца да отхранвам, нормално със съседите да се държа?... Защо ми е да се правя на велик, към умирачката да се натискам като в оня лаф за - вай-завалла! - нашенчето-македонец - "Кратуната му строши, хатъра му недей!"

В какъв свят живеем... Около нас вчерашни врагове до смърт заедно пренаписаха общата си история, туриха кръст на минали дрязги, заживяха като сътрудници и достойни конкуренти. А ний даже с българите отвъд границата не можем да се спогодим кой цар български, па кой македонски, има ли го пустия македонскиот язик или е само едно от около двестата наречия на общобългарския, който се шири от Албанските планини и крайбрежието на Егея и Мраморно море... до делтата на Дунав и част от Молдова и Украйна. Наистина ли ни липсва великото умение да живеем в съгласие със себе си, без да се ежим на света, без да се тупаме байганьовски по влакнеста юнашка гръд? Драмата на сръбското общество, замаяно от шовинизъм, да ни е обеца на ухото!

Скъп ми е образът на Левски. Не по-малко ме боли за един Тодор Икономов, незаслужено пренебрегван от нашето обществено съзнание като образ на стопанин.

21.07.1998. "Българският Великден" бива да се чете и препрочита както "Записките" на Захари Стоянов. Само че докато "Записките" засягат българина от началото на 1900-та година, Тончо Жечевият епос е ориентиран към българските поколения на ХХІ век.

Силно ме привлича и изкушава тоя начин на вглеждане в нашите си общонационални работи, за който начин авторът дава урок по уравновесеност, а не дели с фанатична предубеденост света на свои и врагове. Блестяща е защитата на такива позабравени съзнателно вследствие партизански страсти дейци като Гаврил Кръстевич, например, когото авторът съпоставя с Раковски.

Как да забравя запустелия и занемарен гроб на Кръстевич или картината от дните на Съединението в 1885-та? Върху порядъчността и достолепието настоява Т. Жечев, а това е вече нещо качествено различно като подход от пристрастието към размахани саби, пламнали от омраза очи, гневно издумани речи.

Карикатурата Чардафон и Кръстевич един до друг... Ай, каква ирония! Но трябвало бая вода да изтече по Марица, докато се намери някой да я покаже таз идилия... Годеницата на Чардафон Делка Шилова с обнажена сабля в нежна моминска ръчица конвоира пайтона с натирения генерал-губернатор на Източна Румелия; "Треперко паша" титулува го народното опиянение, "наелектризирано от огнените думи на човек като Захари Стоянов".

И как да не спомена великолепния коментар на Т. Жечев: "Но каква е тази историческа чардафонщина, която и до днес ни пречи зад блясъка на героите да виждаме онези упорити къртове на историята, на нейния делник, на нейната ужасно бавна, но сигурна работа, от които беше Гаврил Кръстевич. Култът към героите е прекрасно качество на нашия народ, но не затова ли, че зад героите не виждаме големия и сложен опит на строителите, ние често се объркваме в мирни времена, не знаем какво да правим, как да го правим. Не затова ли някогашните герои, както и възпитаваните в преклонение към героите, в по-други времена бързо стават циници, а съвестта си окачат къто метла по паметниците на миналото (цит.съч., с. 119). И по-нататък: "И никой няма да им припомни хора като Кръстевич, които умееха да живеят и вършат своята работа порядъчно и кадърно, дори когато на главата им стоеше турска чалма" (подчертаването - от мен, Г.Б.).

Към това какво да се прибавя! То само настоява за често напомняне, особено днес, когато зад парадността на партийните баталии като че забравяме оня внушителен подземен талвег от преображението на българската нация, на това анонимно, но с огромна потенциална енергия множество от делнични съществования, обединени от едно име, от един образ - Майка България. Не СДС, не БСП... България да е над всичко. Защото политическите сватби и разводи са само епизоди от Голямата общобългарска История.

И в тоя смисъл се смятам за ученик на човек, когото лично не познавам, с когото лично не съм имал честта да разговарям, но от когото доста научих: да диря в Историята низ от реални човешки съдби и характери за пример и поука както с грешките им, така и с постигнатото от тях.

__________________________________
_{* 484-425 пр.Хр. - т.нар. "Баща на Историята".

** 469-400 пр.Хр. - гръцки историк.

*** 53-120 г. - римски историк.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: