ЗАВРЪЩАНЕ В ИТАКА
Когато се завръщаш във Итака, вали дъждът, в разгара си е Май, в цъфтежа; по улиците трополят коли, с брезент покрити, пълни с дарове великолепни от някой млад жених за твойта вярна Пенелопа.
А перденцата белеят в нежнорозово и слугите - по-приказливи, по-небрежни, изобщо, по-свободни, отзад в градината разсаждат рози...
Отправиш ли се за Итака, земята лъха смях и благородство, рояци гълъби изпълват двора със перушина и трохи; жребците във конюшнята лудуват и някой там говори им гальовно...
От бягството ти раните зарасли са; защо ти е това завръщане в Итака?
Нали ще им напомниш, че те няма, че нищичко от теб не е останало!
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|