Въведение

Долавям ирония в думите Ви. А въпроса е сериозен, да се прави апология на един народ, при това като цяло, и то най-вече на така наречения тип на "обикновения българин", ми се вижда прекомерно голяма абстракция: всеки народ си има и герои, и твърде много нищожества, и цял океан от посредствености и незначителност. Митът за изключителността на българския народ и на българския гений по моето скромно виждане е израз на дълбоко вътрешното, и то твърде спотайвано усещане за същностната ни недостатъчност и за непълноценността ни именно като народ. Най-велики са онези народи, които не тръбят на цялата Вселена за величието си; такава щумотевица, която ние непрестанно дигаме около себе си, ми говори, че ние дълбоко в себе си доста основателно се съмняваме че чиним кой знае колко даже и в собствените си очи. Аз, разбира се, не искам да изпадам в също толкова присъщия ни национален нихилизъм, защото и тези, които постоянно се окайват, също като ония, които постоянно се хвалят, не струват кой знае колко. А за нашето "превъзходство" и "изключителност" над останалите народи, което също така долавам във Вашите твърдения, също смятам, че съвсем не е оправдано както в исторически, така и във съвременно фактически план. Всеки народ показва колко струва с това, което прави, със своите реални постижения и дела; тук с народите принципът е същият, както и с индивидите: не е чак толкова важно какво сам мислиш за себе, критерият за стойност или незначителност е какво правиш, какво си постигнал. Американците били много тъпи в сравнение с нас, а пък ний сме били много умни: и за какво ни е този ум, и за какво сме го употребили, щом като живеем така бедни и нещастни?! И при това крещим до небесата че сме нещо много, че сме крайно значителни, но недооценени. В Европа ще започнат да ни ценят не по думите ни, не по нашето велико самомнение, а по делата и по постиженията ни. Факт ли е че сме най-бавни във възземането ни като народ след комунистическата тирания - в сравнение с другите източноевропейски народи?! Факт е. Факт ли е, че се оставихме съвсем безгласни да ни тъпчат комунистическите сатрапи? Факт ли е че само ние като народ не направихме и най-малък опит да се противопоставим на издевателствата?! Факт е. Факт ли е, че допуснахме също за тия 16-17 години комунистите и Държавна сигурност многократно да ни окраде, да "присвои" цялото национално богатство, а ние в това време лапахме мухи и после най-жалостиво се вайкахме. Аз смятам, че като народ сме твърде прости, инертни, бездейни, неинициативни, и най-големият ни недостатък е че НЕ ОБИЧАМЕ ДА МИСЛИМ И ДА СЕ ВГЛЪБЯВАМЕ В НЕЩАТА, и от тази наша историческа наивност се възползват ония, които ни се качват на главите, а след това им позволяваме да кълцат сол там. Ето това е моето мнение, така че моля подигравката към моята реплика, неуместната ирония, която си позволихте, да бъде преразгледана от Вас и да вземете малко на по-сериозно моята критика...

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Екстри: