Въведение

От два много яки чорбаджийски рода съм издънка, вкоренена ми е отвратителната мания за ред, та ще подходя по ред на номерата и към Вашето послание.

1. В Библията (в Евангелието) я има внушена тая идея: Който сам себе си не обича, и Бог не го обича. Това не е егоизъм, а необходимата доза самоуважение. Тук е един от малкото пунктове, в които Евангелието и Корана са единодушни; даже в Корана по-категорично е казано: "Твоето "да" да е ДА; твоето "не" - НЕ." За истинския мъж повече приказки и разни писмени потвърждения не са нужни. Който себе си цени, не си позволява свинщини.

Ето илюстрация от самия живот! Да речем, сключвам договор с Вас да Ви отпечатам роман от 500 страници в мижав тираж, стискаме си ръце, плащате ми за труда, сядаме в ресторант да полеем договора и... от Гергьовден 2004-та до ден-днешен - това са над 750 дни (а то е работа максимум за две седмици)... и нищо.

Отначало отлагам, отлагам. После изчезвам от хоризонта Ви, понеже други, по-важни и някакви (явно!) драматични обстоятелства ме възпрепятстват. Това шикалкавене какво говори за мене, за моето самоуважение, питам - какво Ви говори това отлагане и криене от моя страна! Питам и отговор не чакам. Толкоз по тая точка от нашия "диспут".

2. Къде открихте дотук в "Младите хищници" тоя мит за изключителността на българите? Чудна работа! Всеки човек сам по себе си е уникат. Друг такъв не е имало и няма повече да се роди, но това вече е извън нашата тема.

3. По третия пункт - че "всеки народ показва колко струва с това, което прави, със своите реални постижения и дела..." (цитат от Вашето експозе) нямаме разминаване. Съгласен съм с аргументацията Ви.

4. За "възземането ни като народ", както се изразявате, не съм сигурен, че т.нар. "мудност" е непременно резултат от инертността на нацията ни. Доста са коравите възли за разплитане, ако не мечтаем революция, т.е. - кървава баня. Всъщност, тая "кървава баня" се е наложила като идея и в част от историографията: че никоя управляваща клика кротко и даром... не отстъпва привилегиите си. Е, именно тая "мудност" ни спасява от Гражданска война, мисля си...

5. Не бих нарекъл обикновения българин в никакъв случай наивник. Какво да прави тоя българин, дето носи държавата на раменете си?... Да запаше кухненския нож, па да се втурне да организира хайдушки чети ли!

6. За "подигравката". Ами освен с ирония, по-точно - шеговито, как другояче да приема ей това, например: "че НЕ ОБИЧАМЕ ДА МИСЛИМ И ДА СЕ ВГЛЪБЯВАМЕ В НЕЩАТА (сам сте си го подчертали)!?

Бъдете здрав! И очаквам с нетърпение Вашия - пък макар и изпълнен с два пъти по-люта ирония - отговор. Много съм любопитен и използвам случая да Ви благодаря, че подхванахме с Вас тоя леко отвлечен, но ужасно наложителен диалог, който българските медии кой знае защо инатливо избягват... ето, вече повече от шестнайсет години. Защо ли? Просто нямам идея коя е причината така упорито да го избягват.

По следващата Ваша реплика, смятам, нямаме различия. За да се уверите, бих Ви насочил към заключителния абзац на първото - уводното - към тая скромна редичка есета.

С уважение към Вас и оставайки в очакване... tisss!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: