Въведение

Ще разгледам отговора Ви аналитично, за да Ви помогна да осъзнаете по-пълно същината на моите възражения:

Казвате:
"Ето илюстрация от самия живот! Да речем, сключвам договор с Вас да Ви отпечатам роман от 500 страници в мижав тираж, стискаме си ръце, плащате ми за труда, сядаме в ресторант да полеем договора и... от Гергьовден 2004-та до ден-днешен - това са над 750 дни (а то е работа максимум за две седмици)... и нищо."

По този случай мога да вметна само това, че най-вероятно за лъжците в България е характерно да обещават, че за "800 дни" ще направят еди какво си, та значи онзи изглежда чака да минат именно 800 дни (750 са малко, и не съответстват на магическата, казах, за българските лъжци цифра 800!) и едва тогава ще се яви да признае че излъгал, или пък... че се разкайва. Макар че в цивилизованите страни съдът е мястото, където се решават такива спорове... но кой ли от нас се впусна да съди Симеон за това, че ни е излъгал така нагло?!

Следва:
"Къде открихте дотук в "Младите хищници" тоя мит за изключителността на българите? Чудна работа! Всеки човек сам по себе си е уникат. Друг такъв не е имало и няма повече да се роди, но това вече е извън нашата тема."

Аз изходих от това Ваше твърдение "... у нас - понеже всички сме все значителни личности...". Оттук почна и спора ни. По тази причина и животът у нас бил... неспирен екшън. На Запад хората не били такива изключителни личности, по тази причина им се налагало да си "съчиняват" екшъни в киното, литературата... нали това са Ваши твърдения? Ако сте се изпуснали случайно, е друга работа, но аз пък, като последовател на д-р Фройд, смятам, че тъкмо споннтанно "изпуснатото" е най-красноречиво и издава най-дълбокото Ви вътрешно убеждение, което иначе съвсем няма да признаете. Както, впрочем, и правите в момента...

По-надолу:
"Всъщност, тая "кървава баня" се е наложила като идея и в част от историографията: че никоя управляваща клика кротко и даром... не отстъпва привилегиите си. Е, именно тая "мудност" ни спасява от Гражданска война, мисля си..."

Отвръщам:
Така е, но тази наша мудност и страхливост (защото ние наистина сме много страхливи като народ, защото именно по най-острите въпроси ние нямаме смелостта и доблестта най-категорично да заявим правата си: чакали сме цели 500 години "някой да ни освободи", докато всичките ни съседи сами са се освободили от турския тиранин!), та тази наша мудност и страхливост ни е спасила не само от граждански войни ("кървави бани"), но тя ни е "спасила" и от достойнство! Да, ние сме народ, който не държи на достойнството си, на който като че ли му е приятно да го унижават и да се гаврят с него!!!

"Не бих нарекъл обикновения българин в никакъв случай наивник. Какво да прави тоя българин, дето носи държавата на раменете си?... Да запаше кухненския нож, па да се втурне да организира хайдушки чети ли!"

Моята реплика тук е:
Ние като народ сме много силни в търсенето и намирането на оправдания, все някой ни е виновен за нещо, било климата, било географското ни положение, било душманите ни, преди турци, сетне руснаци, сега пък... "американците ни били виновни"! (Виж скудоумците от АТАКА, които точно това крещят по митингите си!). Ето в тази връзка смея да заявя, че огромната част от българския народ (а ние и като цяло сме народ, който е лишен от изострено съзнание за свобода и за достойнство!) не разбира и не цени свободата. Обикновено се оправдават и бягат от отговорност ония, за които свободата е просто дума: защото свободният човек смело поема пълната отговорност за онова, което му се случва и което става с него! Така ми звучи и цитираното по-горе: "нямало какво да прави нашенецът, кухненския нож ли да грабне?!... и т.н." Когато осъзнаем огромната си историческа отговорност и вина за нашата доста неблаговидна историческа участ, едва тогава ще имаме правото да се наричаме свободен и достоен народ, а дотогава ще продължим да затъваме в недостойнството си, в малодушието си, в дребнавостта си.

"За "подигравката" твърдите:
"Ами освен с ирония, по-точно - шеговито, как другояче да приема ей това, например: "че НЕ ОБИЧАМЕ ДА МИСЛИМ И ДА СЕ ВГЛЪБЯВАМЕ В НЕЩАТА (сам сте си го подчертали)!?"

Отвръщам:
Ето това е възловият момент, който Вие, драги мой уважаван авторе, сте си позволили да отминете с такава лековата ирония, а тя издава обстоятелството, че Ви убягва най-същественото, най-значимото. Аз продължавам да настоявам и да твърдя, че най-голямата слабост и порок на "българския манталитет" е очебийното нежелание да се мисли, пълната ни неспособност да се вглъбяваме в дълбоките вътрешни основания на случващото ни се. Впрочем, и Вашето лековато отношение към загатнатата от мен фатална наша особеност е потвърждение за това: какво друго издава ако не нежелание и неспособност да се мисли това, че Вас Ви е избило на смях когато аз съвсем сериозно заявявам тезата си?! Немислещият, простете ме, няма как да осъзнае че не мисли, а пък "мисленето за мисленето" е двойно невъзможно за "българския гений", който е довел нещата дотук с прословутото си "НЕ МИСЛЯ ЧЕ НЕ МИСЛЯ". Ако поне малко от малко по-сериозно се замисляхме, нямаше да бъдем и толкова наивни: как стана така, че толкова пъти позволихме на шмекерите от БКП-БСП, от Симеоновата дружинка и тази на ДС да ни мамят?!

Та това е, бъдете и Вие здрав, но имайте предвид, че особено пък душевното здраве се основава на една сила на духа, която в общи линии се свежда до това смело и откровено да погледнеш на реалностите такива каквито са. А не да се самозалъгваш и самоуспокояваш, че другите... не били прави, понеже, видите ли, не мислели като мен!

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Редактирано от AngelPotter (19.06.2006 15:19)

Екстри: