Въведение

("Младите хищници") РЪЖДИВИ ЕДРИ ГВОЗДЕИ

23.07.1998. Американската нация има за кумир успешния живот на беден автомеханик, издигнал се до собственик на могъща автомобилна компания. Българската нация има за кумир себеотрицанието и организаторската подмолна дейност на сирак, минал през дяконството и приключил славния си жизнен път на бесилото. Е, примерите и сравнението, като всички примери и сравнения, са пресилени, но понеже сме се назорили да следваме американския и въобще, западния модел на успеха, редно е да огледаме какви сме ние и какви са те, та и какви са шансовете ни в таз пуста западна посока.

По характер сме предразположени и повече повлияни като че от духовното, каквото подсказват вече цитираната поговорка "Кратуната му строши, хатъра му недей!" или "На гол тумбак - чифте пищови!", или "Гладни лягат, курназ стават" ...все пищни смехотворни изражения на нашето залягане над онова невидимо, което иде от вътрешната независимост спрямо каквито и да са рамки, ограничения, правила. Речи на българина да не минава отнякъде си, понеже е опасно или забранено, и той ще прецапа точно оттам. Ако някой наруши закона, първата ни мисъл е: Брей, какъв храбрец!

Това незачитане на нормата, тоя краен индивидуализъм вероятно се коренят в мъглата на далечното (пък защо не - и на близкото) минало, когато - за да оцелее, тоя човек е бил длъжен да се вслушва единствено в собствения си инстинкт за самосъхранение. Никога никой властник не се е грижил за него; властта го е изнудвала по най-нечовешки начин, все е натискала лицето му в калта и му е гърмяла в ушите: "Ти си роб. Ти си добитък. Ти си презиран, защото си българин". А щом малко от малко се е замогвал, спускали се като вълци да го бастисат, да съблекат и кожата му от гърба.

Затова и българинът - колкото и доверчив, знае: законите се правят от ония, дето желаят да те ограбят, а не да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите сто-сто и двайсет години до днес и сами си отговорете: има ли поне едно десетилетие цяло именно българската държавна администрация да не е била най-жестокият душманин спрямо простосмъртния българин-стопанин, именно тя да не му е връзвала и ръцете, и краката, залците да не му е брояла и пресмятала?

Дали ще е ангария или непосилни данъци и лихви, дали ще е слугуване или поставяне на националния интерес в услуга на чужденци, нашият човек гледа с подозрение и скрита съпротива към духовните натрапници. Значи, без да сме особено ревниви към източното православие като философия, усвоили сме, или по-скоро приспособили сме вярата спрямо бога в увереност, че богът е вътре в нас и следователно - "Господ е българин", т.е. - не в законите, не в правилата, а именно в нас...

Ама напоследък, чувам, таз крилата фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор, една гумена кратуна (Николай Колев-Мичмана... с всичкото уважение към личността му), с не по-малка увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ехти над Полуострова нестройният хор на балканджиите: "Господ е сърбин!", "Господ е македонец!", "Господ е румънец!", "Господ е грък!", "Господ е албанец!"

Понеже тук, на Балканите, открай време се е живяло в мизерия, открай време т.нар. "велики сили" са играли своя дяволски покер за наша сметка и на наш гръб, какво му остава на тукашния човек освен да се изскубва от материалната нищета както барон Мюнхаузен се изтеглил за косите барабар с коня от тресавището.

Протестантството - един от трите кита, върху които се основава американският начин на живот, учи човека да се стреми към материално изражение на успеха. "Като си умен, защо си беден!" - реторично възклицава янкито. Върви обяснявай му, ако си нямаш работа, че може да си беден именно понеже си умен, т.е. - човек, който живее уравновесено и не ламти за повече, отколкото му е нужно.

За западния гражданин ставащото тук, в тоя занемарен ъгъл на Европа, вероятно е Светът отвъд огледалото на Алиса, където всичко положително се преобръща с нозете нагоре и просперира единствено убогото, нравствено осакатеното, отрицанието на живота, изречено с едничка кодова дума: "Напук". На възможността да си пожелае щастие шопът отвръща с идиотщината, която противоречи на всякаква житейска логика: "Я не сакам мене да ми е добре, я сакам да му умре на Вуте магарето!"

Погледнато от висините на космоса*, може ли да е прав тоя чешит! Нали материалното е тленно, проповядва Христос... И ми иде на ум закачливият надпис с четка-баданарка върху зида край студентския стол на софийското МЕИ от непонятната за днешното поколение млади българи паметна 1968-а: "О, капитализъм, как сладко гниеш!"

И тъй, Форд срещу Левски... или ако щете, Петко Рачов срещу Рокфелер... Вторите двама умират, създали каквото могат и на възраст, когато най-активните години са загърбени: първият - в разточително охолство, уважаван като един от бащите на американската нация, заможен меценат и мъдрец; другият, нашенският Петко от Търново - "гладен, жаден, бос и гол", както сам проплаква... и поради что! - понеже "с идеали все боравех", "все за другите залягах", па най-подир - "зинах, та проклех"...

Сигурен съм, че ако на американеца, пък и на когото и да е западняк, посочите личната кариера на многострадалний Петко, то оня ще ви изгледа с любопитство; ами според неговия манталитет на стопанин, засукал от люлката основните постулати на религиозната версия, заложена в протестантството или католицизма, тия родни наши светци са дълбоко неслучили в своя личен бизнес хора.

Ха сега поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла поради съдраното сетре и за боза похарчена народна пара от Апостола Левски, поставете тия отчаяни грошове, казвам, до астрономическите числа (в американски долари) от личната банкова сметка на което и да било западно естрадно или спортно "идолче" и... И какво ще видим, драги сънароднико??? ... Че в нашите представи народната трагическа участ е изковала с ръждиви едри гвоздеи: в Българско да си богат означава да си хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал Десетте божи заповеди вкупом или поне една от тях - първата, която гласи: "...Да нямаш други богове освен Мене" (освен Съвестта), както повелява Иисус.

Получава се пак някакъв парадокс: без да е фанатично, т.е. - слепешката, предан на християнството, нашият човек е повече духовен от ония, на които днес като да завижда заради скъпите им материални придобивки.

Тогава от какъв зор да се префасонираме по чужди образци! Не е ли и то "криворазбрана цивилизация", не е ли удушаване на онова традиционно духовно ядро, бягство от самите ни корени - не религиозните, а нравствените по традиция?!

Тук и вътре в себе си българското общество би следвало да изкове съвременния - български - модел на Успеха. Тая задачка иска подходящи учители и образци от историческото ни минало и настояще. Всеки случай, не перекендета с лозунга "Велика България!", не полуграмотни министри или замогнали се бандити - и не защото са противни, но това кресливо ято кукери е нещо случайно и периферно; точно днес са ни нужни не актьори, играещи на привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с България стопани с морал.

_____________________________________
_{* Другият, забравеният смисъл на тая дума е красота.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: