Това е нощният влак "Пловдив-Варна". Второто четиристишие е за нощта край жп-линията около Първомай. А последният стих - за жп-гарата във Варна. Развиделява се и всички бързаме в резливото утро час по-скоро да се отдалечим, да забравим и влака, и тревогите на нощта. Пред нас са слънчевите плажове, мирисът на свобода, флирт, ласкаво море... Иначе, метафората е за ония, чийто труд и рискове вкупом подценяваме.
НОЩЕН ЕКСПРЕС
На Ангел Грънчаров
Той се движи все напред. Все бърза.
Цял потръпва от упорство... през мъгла и мрак.
И над него е небето черно като черна кърпа,
но в сърцето му желязно е разцъфнал ален мак.
Над градчета сънени, покрай глухи ниви,
през селца заспали - в непосилен впряг
той лети - навярно: непознат и ничий,
но земята тръпне подир лудия му бяг.
А когато сутрин рано - грохнал от умора,
запъхтян - на малка гара свърши своя рейс,
бързо го напущат хората... Ех, хора!...
И черней в зората нощният експрес. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
